и ханища, файтонът затъна в калните улици на София. А. Каралийчев, ПГ, 191. Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове. Г. Караславов, ОХ II, 464. 4. Остар. Бой, сбиване. Произлезе блъсканица с тояги и юмруци. Ив. Вазова, Съч. XXV, 70.
БЛЪСКОТЕ`ВИЦА ж. Индив. Бърза, припряна работа, съпроводена със суетене. „Сега разбирам“ — мислеше си той — „защо толкова бързаше да се почне новото училище ..“ От неговото наблюдателно око не избегна и подозрението, че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и някаква нередовност в сметките. Т. Влайков, Съч. III, 188. Страшна блъскотевица беше на панаира.
БЛЪ`СНА. Вж. блъсвам.
БЛЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от блъсна като прил. Разг. Смахнат, налудничав, пернат. — Ако не се оженя за него, ще се хвърля в кладенеца! .. — Каквато е блъсната наша Селвета, виж, че го е направила! К. Петканов, ДЧ, 316. Мълчи като блъснат. П. Р. Славейков, БП I, 275. Ама че се звери като някой блъснат! Ст. 1963, бр. 922, 3.
БЛЪСНИ`БУК, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Блъснигабър; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЛЪСНИ`ГАБЪР, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Захласнат, глупав човек; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър, блъснибук. На една шеметна височина Невенка с ужас съзря брата си Бориса и Чинчева .. — Слазяй бре, блъснигабър! Дето те не сеят, там се раждаш! Ив. Вазов, Съч. XXV, 72.
БЛЪ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Рязък удар; блъскане. Той беше пресметнал силата на блъсъка си така, щото подир него турчинът да не може да кръкне. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Аз работех свит над масата в едина ъгъл на сиромашката си стаица, когато вратата със силен блъсък се отвори и при мене запъхтяно и изплашено влезе едно от децата ми. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Почнаха да се чуят блъсъци на врати, груби аскерски гласове, женски и детски писъци — оглушителни заедно с магарешкия рев. П. К. Яворов, Съч. II, 162.
2. Блъсканица (в 1 знач.). Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци пред зеленясалите корита на редките чешми. Г. Караславов, ОХ IV, 472. Всякой на работа на пазарът; натиск, блъсък, крак до крак и бут до бут. П. Р.* Славейков, Избр. пр. I, 107.
◇ Дървен блъсък. Диал. Бой. Седи мирен, .. да не ядеш дървен блъсък. П. Р. Славейков, БП II, 145.
БЛЪФ, блъ`фът, блъ`фа, мн. блъ`фове, м. 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. — Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи. П. Вежинов, БГ, 151. Трябвало е нещо невиждано и нечувано, .. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия. Т. Жечев, БВ, 120.
2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност.
— Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: блуф.
БЛЪФИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Служа си с блъф, правя блъф. — Както и да блъфираш, едва ли някой ще ти повярва, че тук е имало несъответствие между волята и външното й проявление. Къньо нищо не разбра от това, което каза началникът. Кл. Цачев, ГЗ, 130. Борис Казански бързо пресметна, че при чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насю х. Грозданов можеше да го бие само с каре от аса .. „Блъфира“ — мина му през ума, като погледна към него и забеляза по лицето му зле прикривано смущение и разочарование. — „Свършено, спечелих…“ Д. Ангелов, ЖС, 31.
БЛЪФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъфирам.
БЛЮ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Бълвам. Кога ся разклати мозъкът от удар, чловек захваща да блюва. НКАФ (превод), 96. Така вулкан Везувий много векове кротувал; ..; но в 79 лято по Рождество Христово подбрал да блюва и да връга лава и пепел така страшно, чтото засипал околните градове. Й. Груев, Лет., 1873, 67. блювам се страд.
◇ Блювам зелени гущери. Диал. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого.
БЛЮ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блювам и от блювам се; бълване. А ястия, които докарват блюване, без съмнение щат да са най-напред тлъстите. Й. Груев, (превод) КН, 7, 8.
БЛЮ`ВАНИЦА ж. Остар. и диал. Бълвоч (в 1 и 3 знач.).
БЛЮ`ВВАМ, -аш, несв., блю`вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блю`внат, св., прех. Остар. и диал. Блювам изведнъж, блюввам се, блювна се страд.
БЛЮ`ВВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блюввам и от блюввам се.
