Page:RBE Tom1.djvu/823

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


корито надолу. Кр. Велков, СБ, 14-15. Къдрав лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13. • Обр. Всичките минути от деня и нощта се бяха превърнали на мисли, които се блъскаха в главата му в безкрайни и гъсти рояци… Д. Немиров, Б, 98. Динов скоро намери разрешение на всички смущаващи го въпроси, които се блъскаха в съзнанието му. Ст. Марков, ДБ, 364.

2. За сърце, кръвоносен съд, кръв — тупам, пулсирам, бия силно; блъскам. Сърцето ми се блъскаше с бързи удари, в ушите ми шумеше гореща струя кръв и нозете ми се присвиха като подкосени. Д. Талев, СК, 141. Чуваше как сърцето му се блъска в гърдите. Цв. Ангелов, ЧД, 75.

3. Прен. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. И туй похванеш, онуй похванеш — работата на лозето не се свършва. А след като съм се блъскал цял ден и си дода, на което ухо заспя, на него се събуждам. Й. Йовков, ОЧ, 131. Ние с баба Рада едва смогваме половината да свършим от това, дето трябва да се върши. А се блъскаме от зори до тъмно! А. Гуляшки, СВ, 309. Тогава тя беше учителка за първа година, .. Сега застаряла и посърнала, .., тя по цял ден се блъска ту до къщи, ту до училището… Г. Караславов, Избр. съч. I, 398-399. Мъжкото тегло никъде го няма. Цял ден се блъскай из полето, ори земята, копай, тичай по воловете. Ран Босилек, Р,* 81.

4. Прех. Разг. Полагам големи усилия, мъча се да разгадая нещо, да разреша някакъв въпрос; бъхтя се. Получи вече едно писмо от него. Но и двата чифта очила си туря и пак нищо не може да разбере, колкото и да се блъска. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 168. Аз, ням и благоговеещ пред загадъчността и красивата неяснота на мрачната му поезия, се блъсках да го разбера при всекидневните срещи. М. Кремен, РЯ, 519-520. — Няма по-трудно от тригонометрия! .. Цял следобед се блъскам с една задача и все повече се забърквам. А. Гуляшки, МТС, 16.

5. Прен. Разг. Придвижвам се трудно, обикн. като се лутам; бъхтя се. Цели два дни ( .. ) пътниците се блъскаха по неравния път, отрупан с разхвърляни камъни и съборени дървета от бурята, насечен от дълбоки поройни ями. А. Каралийчев, TP, 173. — Уморих се! — тежко въздъхна той. — Доста се блъсках из тъмнината, докато ви намеря. М. Марчевски, ТС, 56. Онова, което зная навярно за тях, че едни пристигнали благополучно до Тетевен, гдето са предали на турците, други са блъскали няколко деня назад към Тракия, от които някои станали жертва на глада и башибозуците. З. Стоянов, ЗБВ II, 243.

Блъскай си го о (в) главата. Разг. Пренебр. Прави с него, каквото искаш (за нещо, което се смята, че е ненужно, безполезно). — Ти, хаджи, да си блъскаш о главата тоя твой черковен въпрос? Ив. Вазов, Съч. VIII, 21.

Блъскам си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Треньорът беше объркан. Момчетата вече съвсем не са това, което бяха. Коя е причината? Не му трябваше да блъска ума си, за да се досети — великанът. Да, великанът. А. Мандаджиев, ОШ, 62.

Блъскам си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. — Нали е учен, иска да ни надхитри .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно.

Блъскам си главата. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Малеев вече блъскаше глава отде да търси жито, та да осигури изхранването им до нова реколта. Ст. Марков, ДБ, 501. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. 3. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо.

Кой ме (никой не ме) блъска по главата. Разг. Със следв. изреч. със съюз да. Не съм бил принуден, накаран насила от някого да извърша нещо.


БЛЪ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъскам и от блъскам се. С едно силно блъскане в гърдите му Ненка оттласна Цонча и докопа мотиката си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Суматоха, викове, блъскане, невъобразима бързина, като във водовъртеж. Всеки тичаше. Ст. Дичев, ЗС I, 236.


БЛЪ`СКАНИЦА ж. 1. Неорганизирано движение, сблъсък, допир, тласкане на много хора, в навалица; блъсък. Улиците оживени, хората тропат с чехли по тротоарите и бързат нанякъде, .. Пък горе на пазара — блъсканица, олелия! Хора, добитък и сергии с разни шарении и лакомства. Ил. Волен, РК, 64. Най-сетне блъсканицата затихна. Редиците бързо се изпънаха и войводите застанаха пред тях. Ст. Дичев, ЗС I, 237. В блъсканицата, провирайки се между гъсто застаналите един до друг големи хора, когато искахме да отидем от едната трибуна до друга, загубихме се с братовчед ми. П. Велков, СДН, 143.

2. Разг. Много напрегната, пряко силите работа. Привечер дядо Архип излезе уж да си почине за малко от блъсканицата пред деня, дорде закопае част от покъщнината под съчките, дорде докара с кола дъщеря си и внучката. Сл. Македонски, ЕЗС, 72-73. След свършване Николаевската реална гимназия и прекарване дома охолните разпусни месеци — прекарани в писане стихове и блъсканици с трисекцията на ъгъла и квадратурата на кръга — .., Алеко дохожда в Одеса и постъпва студент в Новоросийският университет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122.

3. Разг. Уморително пътуване. Най-сетне, подир безкрайната блъсканица по друмища