БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО, мн. -ства, ср. Книж. Дейност на блюстител.
БЛЯДИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив, словоохотлив. Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.
БЛЯДОСЛО`ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бъбривост, словоохотливост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.
БЛЯ`КВАМ, -аш, несв.; бле`кна, -еш, мин. св. бле`кна`х, св., непрех. Диал. За овца — изведнъж започвам да блея; изблейвам. Овцете подушиха кърма и блекнаха. Н. Геров, РБЯ I, 51.
БЛЯ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бляквам; изблейване.
БЛЯН1, бля`нът, бля`на, мн. бля`нове, м. Поет. Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки. Елин Пелин, Съч. III, 119. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове. М. Марчевски, П, 137. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни. Д. Бояджиев, С, 10.
БЛЯН2, бля`нът, бля`на, мн. няма, м. Силноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бленика, блено биле. Hyoscyamus niger.
— Друга форма: блен.
БЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; бле`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Но ние влизаме вече в улиците .., електрически лампи остро блясват. К. Константинов, П, 32. Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река. Н. Фурнаджиев, МП, 44. Тя никога не се смееше с висок глас, .., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите й. Елин Пелин, Съч. III, 18-19. Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен, .., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание. Хр. Смирненски, Съч. III, 110.
2. Прен. За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл. Да отиде там. Г. Стаматов, Разк. II, 112. Филип стоеше .., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда. П. Стъпов, ГОВ, 33. В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше. В. Геновска, СГ, 196. В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум, .. — няма полза да ми приказваш философии. Ем. Станев, ИК I, 175.
3. Прен. Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. Искаше [Калитко] да блесне със своите знания. Ив. Хаджимарчев, ОК, 8. Той искаше да направи нещо, та да смае всички, за да каже нещо, неказано досега, в което би блеснал умът му с всичката си сила. Д. Талев, ПК, 198. Щеше да свири на мандолина .., да изнася учителски реферати пред колегите си, за да задоволява по този начин своите амбиции и да блясва от време на време с ума си. Ем. Станев, ИК III и IV, 488.
◇ Блясвам / блесна в очите на някого. Разг. Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре.
— Друга (диал.) форма: блъ`свам.
БЛЯ`СВАНЕ, ср. Отгл. същ. от блясвам. Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 173-174.
— Друга (диал.) форма: блъ`сване.
БЛЯ`СК, бля`скът, бля`ска, мн. няма, м. Старин. Поет. Блясък. Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог — / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. Език свещен на моите деди, / .. / Ох, аз ще те обриша от калта / и в твоя чистий бляск ще те покажа. Ив. Вазов, Съч. II, 47-48.
БЛЯ`СКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който излъчва, пръска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе. Д. Ангелов, ЖС, 136. Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-напред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни. А. Каралийчев, ТР, 130. Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят, .. и част от бляскавата повърхност на морето. Д. Добревски, БКН, 21. Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М. Кремен, Б, 33. Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето
