ва прежда. На пазара пуснаха много нови прежди — буклета със сребърни и златни нишки.
2. Само ед. Плат с грапава като на възли тъкан. Палто от букле. // Само мн. Различни видове от такъв плат. На щанда за вълнени платове,... има богато разнообразие от га-бардини, буклета, платове за манта и костюми. ВН, 1960, бр. 2673, 1.
— От фр. boucle ’който е във форма на букли’.
БУКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Отделно възел-че от плат или прежда букле. Саша още отдалеч забеляза една бяла блуза на ситни бу-кленца. Ст. Марков, ДБ, 354.
БУ`КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За коса — която е на букли, на къдрици. Имаше дълги крака, като козле, и руси, бу-клести коси. А. Гуляшки, СВ, 54.
БУКЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, навивам коса на букли, на къдрици. При изработването на една фризура често се налага косите да бъдат буклира-ни. Г. Георгиев и др., ФПБ, 62. Пред огледалото тя буклираше косата си. буклирам се страд. и възвр.
БУКЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За прежда или плат — който е на грапавини, подобни на малки възли. Буклирана прежда.
БУКЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от буклирам и от буклирам се. БУКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица. БУКЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. За коса — навивам се, ставам, имам форма на букли, на къдрици. Външността й беше доста очебийна. Косите и`, боядисани в керемиден цвят, се букле-ха в най-разнообразни форми върху цялата й глава. Г. Белев, КВА, 158-159.
БУКМЕ`ЙКЪР м. Нов. Лице, което приема, записва залаганията на публиката при спортни състезания. Букмейкърите предвиждат 1:0 за домакините. ДТ, 1998, бр. 251, 27. Букмейкърите отбелязват събраните суми като рекордни. 24 часа, 1998, бр. 344, 44.
— Англ. bookmaker.
БУКМЕ`ЙКЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до букмейкър. Заведението работи като букмейкърски пункт. ДТ, 1998, бр. 295, 40. В букмейкър ските къщи .. може да заложите за шампионска титла на момчетата на Христо Бонев. 24 часа, 1998, бр. 153, 25.
БУКМЕ`ЙКЪРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на букмейкър. По света букмейкърс-твото е бизнес от 200 години. ДТ, 1999, бр. 104, 7.
БУ`КНА. Вж. буквам и букнувам. БУКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); букна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Буквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
63 Речник на българския език, т. I
БУКЛЕНЦЕ
БУ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от букнувам; букване.
БУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бук, който е от дървото бук. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума. Й. Йовков, СЛ, 10. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище. Г. Караславов, ПМ, 61. Ние с Чу мака — .. — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин, Съч. I. 102. Буков жълъд.
2. Който се състои от букове. Това село е сгушено в тясна долинка, сред буков лес. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Възлязоха по полегатите склонове на Люлин. Наоколо се ширнаха ливади, просечени с букови разлистени горички. А. Каралийчев, НЧ, 21. Тога си Стоян отиде / в зелена гора букова / и алян байрак набучи. Нар. пес., Христом., ВВ П, 218.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото бук. На горния край имаше три стаи и малко непокрито оалконче с парапет от букови дъски, посивели от времето. И. Петров, НЛ, 93. Наслага Велко върху един ниско отсечен дънер букови въглища и започна да си кълца на прах с един объл камък. Д. Талев, И, 324. Ученикът отиваше в училището с една па-накида, или букова дъсчица, на която учителят написваше азбуката. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Букови греди. Буков паркет.
О Букова глава. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек. Той ги ненавижда — тия простаци, тия букови глави!... Т. Влайков, Съч. III, 305. Измятам се като букова дъска. Разг. Неодобр. Непрекъснато сменям мнението си, гледището си.
БУКОВА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Букак. Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците!.. — Време!.. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61.
2. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ).
БУ`КОВИНА1 ж. Диал. Бук, бука1. И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 90 Неска тварим колата саде буковина. БД I, 70. Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото. Й. Радичков, ББ, 68.
БУ`КОВИНА2 ж. Диал. Винен сорт грозде. Овошките често дават повторка:
БУКОВИНА2
