БИРИНДЖИ`Я ед. неизм,мн. -и`и, прил. Остар. и диал. Биринджи. Имаше един чапкун, ама чапкун биринджия. СбНУ XIII, 140.
БИ`РИЦА ж. Разг. Умал. от бира; биричка. — Я ни заведи ти, момче, да си сръбнем по една бирица, както дал Господ. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42.
БИ`РИЧКА ж. Разг. Умал. от бира; бирица. За петнайсет минути ще си купи биричките, бакалията е на една крачка. В. Пламенов, ПА, 104. Аз не съм алкохолик и .. никога не прекалявам, но не съм и въздържател и ми се иска да изпия една ракия или биричка. Диал., 1990, бр. 28, 14.
БИРЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик.“ К. Калчев, ПИЖ, 63.
— От тур. birlik ’единица’.
БИ`РНИК, мн. -ци, м. Разг. Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. От бирника беше се получило червено известие за данъците. Й. Йовков, ЧКГ, 79. А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска. П. Яворов, Съч. I, 41. — Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци .. Дойде бирникът в къщи и описа всичко. Елин Пелин, Съч. IV, 210.
◇ Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер. М. Марчевски, ГБ, 226.
БИ`РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. Бирническа служба. Бирническа квитанция.
2. Като същ. бирническо, мн. -и, ср. Бирническо удостоверение за платени данъци. А ваденето на паспорт, .., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители. Ст. Дичев, ЗС II, 555.
◇ Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил си* бирническо удостоверение. М. Грубешлиева, ПП, 245.
БИ`РНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Само ед. Служба на бирник.
2. Учреждение, където работят бирници.
БИ`РНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бирнически. Той вадеше от портофела призовки, бирнишки квитанции. Й. Йовков, Ж, 36.
БИРО`ВИН м. Диал. Селски глашатай. Това прошение ти [на съдията] пращаме ние, селяните, от нашето село, Сврачево, заедно с кмета, с попа, .. и с Тонко бировина. М. Георгиев, Избр.* разк., 183.
— От унг. biró.
БИРХА`ЛЕ, мн. -та, ср. Заведение, в което се поднасят бира и други спиртни напитки и ястия. Наскоро бяха открили бирхале към клуба на културните дейци. Ст. Поптонев, НСС, 149.
— Нем. Bierhalle.
БИС междум. 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. Тогава всички, .., пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викаха „Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!“ Й. Йовков, Разк. I, 181.
2. Като същ. бис, -ът, -а, мн. би`сове, след числ. би`са. Разг. Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и кьочеци. Н. Стефанова, РП, 27.
◇ На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). Публиката й хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис. В. Димов, Т, 190. Още при първото ми излизане / .. /публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение. Ив. Димов, АИДЖ, 35.
— От лат. bis ’два пъти’.
БИСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който има признаци и на мъжки, и на женски пол; двуполов, хермафродитен. Бисексуален индивид.
2. Който проявява полово влечение към индивиди от двата пола. Мъжът ми е бисексуален. Разкрих ужасната истина, когато без да искам, подслушах един негов телефонен разговор. НЖ, 1999, бр. 23, 2. Ставаме бисексуални през новия век. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI в. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Свойство на бисексуален. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI век. Бисексуалността и хомосексуалността ще придобият огромни размери. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКТРИ`СА ж. Геом. Права линия, която минава през върха на ъгъл и го разделя наполовина; ъглополовяща.
— От фр. bissectrice през рус. биссектриса.
БИ`СЕР м. 1. Млечнобяло, светложълто и по-рядко червено зърно, което се образува в черупката на някои миди, използувано за украса; маргарит, перла. Когато между черупката и мантията [на мидата] попадне чуждо тяло / .. /, мантията започва да отделя варовито вещество .. и постепенно се образува бисерът. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. Най-хубави бисери се образуват в
