Събр. пр II, 201. После влезе при тях и дядо Добри .., поздрави ги .. и каза, като седна: — Е, ще олекне на селото… бир не сте я свършили снощи не по реда му. А. Страшимиров,* А, 610. Бир парче. Простонар. Само със следващо същ. Нещо подобно на, нещо като, един вид. — Ти бояджия ли си? — Бояджия, господин поручик, бир парче художник. П. Вежинов, BP, 181. — Делийски, я виж тука, оправи тая бумага, ти си бир парче писател. Ем. Манов, ДСР, 108. Бире`-бир. Остар. За лек, лекарства и под. — сигурно помагащ. Там е свято място, .., там и земята е посветена, от пръстта й да земеш и да си имаш, за треска е бире-бир. Ил. Блъсков, ЗК, 93.
— Тур. bir.
БИ`РА ж. 1. Слабо алкохолно пенливо питие, което се прави обикновено от ечемик и хмел; пиво. Около всичките маси седяха гости, пиеха бира или коняк. Ив. Вазов, Съч. XI, 185. — Я чувай, ти други път да не пиеш черна бира, чу ли? Ал. Константинов, Съч. I, 298. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217.
2. Количество от това питие, което се съдържа в една чаша или бутилка. — Утре тръгваме заедно за Кюстендил и първата ни работа е да се наядем като хора и да си сръбнем по една бира. Л. Стоянов, X, 118.
— От хол. bier през ит. birra и гр. μπίρα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 228).
БИРАДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. Бирария, пивница. А бираджийницата му била на хубаво място и много свят ходил там да се разхожда. Т. Влайков, Съч. II, 47.
БИ`РАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. 1. Съдържател на бираджийница. След обяда, като се заприказвахме за нашенци, кои са в Русчук, леля Гена подкани да ме заведе бае Марин на бираджийницата на края. Бираджия бил от нашите места, познавал сички нашенци. Т. Влайков, Съч. II, 47.
2. Човек, който пие много бира.
БИРАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Рядко. Прил. от бирария. Слезлият от десетина файтони шарен свят нахлу в бирарийния салон. Край дъсчения стобор в накиченото със зеленина дъно на салона бяха наредени две маси за гощавка. А. Страшимиров, А, 70.
БИРА`РИЙКА ж. Умал. от бирария. Към малките бирарийки край града шестваше пъстроцветна върволица. П. Вежинов, ДВ, 106.
БИРАРИ`ЙНИЦА ж. Остар. Бирария. Като изкара гимназията, .., ся ударил на най-развратния .. живот, .., търкалял ся деням и нощем по бирарийниците. Лет., 1872, 199-200*.
БИРА`РИЯ ж. Заведение, в което се продава и пие бира. Стоях ден, стоях два, пет, десет — ще се пукна! Няма ни ресторант, ни бирария, ни кафене. Чудомир, Избр. пр, 61-62. Мръкнеше ли, в запустялата бирария край града писваше гайда. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109.
— От ит. birreria през гр. μπιραρία.
БИРГЬОТЛИ`Я ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. За потури, гащи — който е тесен и с плитко дъно. Той беше едър, .., и с биргьотлии гащи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Биргьотлия потури.
— От тур. bir ’един’ + göt -tü ’дънце’.
БИ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бира. Домакинята влезе тихо и сложи пред двамата мъже едно тъмно бирено шише и две ръбести стъклени чаши. А. Каралийчев, НЗ, 189. После погледна на пода, дето двете сестричета — близнаци, .., бяха наредили кибритени кутийки, бирени запушалки. М. Грубешлиева, ПП, 40. Бирена чаша. Бирено производство.
2. Който е свързан с производството на бира. Бирена фабрика. Бирени ферменти. Бирена мая. Бирени трици.
БИ`РЖА1 ж. Остар. Вид конска кола. Усовий красен градец Турно-Могурели .. са съобщава с Дунава по едно шосе, по което непрестанно вървят кола (биржи и каруци) и пътници. Лет., 1876, 22. Баща ми подкараха. Маня излезе. Батя го няма. Аз сама (зачува се шум от биржа). Каква ли ще бъде тази биржа? Д. Войников, КЦ, 53. И се чуваше дрънкането на железата по едирненските сереми, които в онова време заместваха днешните пайтони, карети и биржи. Ц. Гинчев, ГК, 369.
— Рум. birgă.
БИ`РЖА2 ж. Остар. Борса, тържище. Бордо, у левий брег на Горона, един от най-богатите .. французки градове, с добро и безопасно пристанище, .. добра биржа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 132.
— От нем. Börse през рус. биржа. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
БИРИНДЖИ` неизм. прил. Остар. и диал. 1. Пръв, най-главен, най-важен*. Преди да бъде въведен при него, сановникът обявил: — Султан Абдул Азиз .. е готов да приеме екзарх биринджи Антим. Хр. Бръзицов, НЦ, 159.
2. Който е първокачествен, най-добър. — Ей, майсторе, тука ли си, ба? .. — На`, чукай. Искам биринджи работа. Ей тая пущина пак си я правил, ама се счупи. Запой го както трябва, па имай очи, че искай пари. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Басма продавам, аго. Биринджи фереджи от Ефес, копринени чешири от Дамаск. М. Марчевски, П, 56.
— Тур. birinci.
