си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми. Обиол. X кл. 47.
БИОТОКО`ВЕ мн., ед. (рядко) биото`к м. Физиол. Електричество, което възниква в тъканите на живите организми при обмяна на веществата и при различни дейности на тъканите. По Василев висяха най-различни уреди, които отчитаха .. биотоковете. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51.
БИОТО`П м. Биол. Географска област с различни размери, осигуряваща постоянни или циклично променливи условия за запазване на екологичното равновесие между растителните и животинските видове, които се развиват в нея. Екологичната ниша е мястото, което заема един [животински] вид в даден биотоп. Биол. IX кл, 52.
— От гр. βίος ’живот’ + τόπος ’място’.
БИОТОПЛИ`ВО, мн. няма, ср. Спец. Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо.
БИОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биофизика. Биофизици от Московския университет са изработили електронен апарат, който не само „предрича“ бурите, но може и да посочва силата им и пътя на тяхното разпространение. К, 1963, кн. 1, 38.
БИОФИ`ЗИКА ж. 1. Само ед. Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биофизика; биофизически.
БИОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биофизичен.
БИОФИЗИ`ЧКА ж. Жена биофизик.
БИОХИМИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биохимия.
БИОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биохимия; биохимически. Биохимичен анализ. Биохимична лаборатория. Биохимични процеси. Биохимични реакции. Биохимични изследвания.
БИОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биохимичен. Биохимически институт.
БИОХИМИ`ЧКА, ж. Жена биохимик.
БИОХИ`МИЯ ж. 1. Наука за химическия състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОЦЕНО`ЗА ж. Спец. Съвкупност от животински и растителни организми в определен участък земна или водна площ с еднородни условия за съществуване. Единството от биоценоза и биотоп се нарича екосистема. Биол. IX кл, 53. Стридна биоценоза. Горска биоценоза.
— От гр. βίος ’живот’ + κοιήος ’съвместен, общ’.
БИОЦЕНОЛО`ГИЯ ж. Биол. Дял от екологията, който изучава биоценозата.
БИОЦЕНОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биоценоза. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Биоценотична среда.
БИОЦИ`КЪЛ, мн. -кли, м. Биол. Област (суша, море, реки), в която се среща живот.
БИОЧИ`П м. Информ. Елемент от информационните системи за контрол, състоящ се от миниатюрен сензор с интегрална схема, в който се използва биологичен обект или биологичен принцип за индикация. До 10-15 години мощни биочипове ще започнат да проверяват генетичния материал на човека, за да открият в него аномалии. ДТ, 1999, бр. 354, 15. Обединяването на принципите на биотехнологията с принципите на микроелектрониката ще доведе до създаване на .. биочипове. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИПАТРИ`ДИ мн., ед. (рядко) бипатри`д м. Спец. Лица, които са граждани едновременно на две или повече държави.
— От лат. bis– ’двоен’ + гр. πατρίδα ’отечество’.
БИПЛА`Н м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени едни над други. По-нататък щял да си купи и собствен аероплан от най-последната система. И изреждаше подробно разните видове моноплани и биплани, французки, английски, германски. М. Кремен, Б, 67.
— Фр. biplan.
БИПОЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.Спец. Двуполюсен. Биполярни клетки. Биполярна система. Биполярни координати.
БИР неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон. Един. И тъй, сега съгласни сте вий, .., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение! Хр. Смирненски, Съч. II, 75.
◇ Бир да; бир че сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник. А. Страшимиров, ЕД, 52. — Ела да седнем под люляката, бир да си нестъкната — и таквази ми си мила. П. Тодоров,
