си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми. Обиол. X кл. 47.
БИОТОКО̀ВЕ мн., ед. (рядко) биото̀к м. Физиол. Електричество, което възниква в тъканите на живите организми при обмяна на веществата и при различни дейности на тъканите. По Василев висяха най-различни уреди, които отчитаха .. биотоковете. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51.
БИОТО̀П м. Биол. Географска област с различни размери, осигуряваща постоянни или циклично променливи условия за запазване на екологичното равновесие между растителните и животинските видове, които се развиват в нея. Екологичната ниша е мястото, което заема един [животински] вид в даден биотоп. Биол. IX кл, 52.
— От гр. βίος ’живот’ + τόπος ’място’.
БИОТОПЛЍВО, мн. няма, ср. Спец. Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо.
БИОФИЗЍК, мн. -ци, м. Учен, специалист по биофизика. Биофизици от Московския университет са изработили електронен апарат, който не само „предрича“ бурите, но може и да посочва силата им и пътя на тяхното разпространение. К, 1963, кн. 1, 38.
БИОФЍЗИКА ж. 1. Само ед. Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОФИЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биофизика; биофизически.
БИОФИЗЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биофизичен.
БИОФИЗЍЧКА ж. Жена биофизик.
БИОХИМЍК, мн. -ци, м. Учен, специалист по биохимия.
БИОХИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биохимия; биохимически. Биохимичен анализ. Биохимична лаборатория. Биохимични процеси. Биохимични реакции. Биохимични изследвания.
БИОХИМЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биохимичен. Биохимически институт.
БИОХИМЍЧКА, ж. Жена биохимик.
БИОХЍМИЯ ж. 1. Наука за химическия състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОЦЕНО̀ЗА ж. Спец. Съвкупност от животински и растителни организми в определен участък земна или водна площ с еднородни условия за съществуване. Единството от биоценоза и биотоп се нарича екосистема. Биол. IX кл, 53. Стридна биоценоза. Горска биоценоза.
— От гр. βίος ’живот’ + κοιήος ’съвместен, общ’.
БИОЦЕНОЛО̀ГИЯ ж. Биол. Дял от екологията, който изучава биоценозата.
БИОЦЕНОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биоценоза. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Биоценотична среда.
БИОЦЍКЪЛ, мн. -кли, м. Биол. Област (суша, море, реки), в която се среща живот.
БИОЧЍП м. Информ. Елемент от информационните системи за контрол, състоящ се от миниатюрен сензор с интегрална схема, в който се използва биологичен обект или биологичен принцип за индикация. До 10-15 години мощни биочипове ще започнат да проверяват генетичния материал на човека, за да открият в него аномалии. ДТ, 1999, бр. 354, 15. Обединяването на принципите на биотехнологията с принципите на микроелектрониката ще доведе до създаване на .. биочипове. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИПАТРЍДИ мн., ед. (рядко) бипатрѝд м. Спец. Лица, които са граждани едновременно на две или повече държави.
— От лат. bis– ’двоен’ + гр. πατρίδα ’отечество’.
БИПЛА̀Н м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени едни над други. По-нататък щял да си купи и собствен аероплан от най-последната система. И изреждаше подробно разните видове моноплани и биплани, французки, английски, германски. М. Кремен, Б, 67.
— Фр. biplan.
БИПОЛЯ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.Спец. Двуполюсен. Биполярни клетки. Биполярна система. Биполярни координати.
БИР неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон. Един. И тъй, сега съгласни сте вий, .., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение! Хр. Смирненски, Съч. II, 75.
◇ Бир да; бир че сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник. А. Страшимиров, ЕД, 52. — Ела да седнем под люляката, бир да си нестъкната — и таквази ми си мила. П. Тодоров,
