морската и речната бисерна мида. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. По гърдите й падаха нанизи от бисери. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Кат бисер между мъниста / тя била между момите. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. • Обр. Та мойте песни се` ще се четат. / Във тях душата ми изля се цяла / с най-скъпите си бисери, цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168-169.
2. Само ед. Събир. Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер. Китка V, 1887, кн. 15, 12. — Вара, мале, варай, мила мале, / либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер покинало, / от ръце ми гримни потрошило. К. Христов, СК, 8.
3. Прен. Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. Не една от неговите песни е бисер. П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. — Хубави стихотворения пишеше Ема .. Според мен някои бяха направо бисери. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 59. Божинов пое страданията му [на народа] и ги превърна в бисери. Шест хиляди карикатури и мъдри остроумия свързват живота му с живота на България. Ал. Гетман и др., СБ, 58. // Ирон. Нещо, което е съвсем глупаво, безмислено. Студентски бисери. Депутатски бисер.
4. Прен. Като прил. неизм. Нар.-поет. Бисерен (във 2 знач.). То [облачето] гледа: стелят се безкрайни равнини; / околовръст пустиня го обгръща. / То гледа — и в тъга за родни планини / на бисер-сълзи цяло се превръща. К. Христов, КР, 36. Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невян и огърлица бисер, — / а майци й похти с позлата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 49.
◇ Зъби като бисер. Нар.-поет. Много бели, блестящи зъби.
БИ`СЕРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бисерен (в 1 и 2 знач.). Малко е бисерево зърно, а се носи на господарска шия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БИ`СЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от бисер или е украсен с бисер. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов, ВДБ, 46. На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна. Н. Хайтов, ШГ, 262.
2. Прен. Който блести като бисер; лъскав, бляскав. А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Ушите й [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах. Ст. Загорчинов, Дп, 254. Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега! В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. Дали си немам шекерна уста, / мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, / мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ XV, 52.
3. Прен. Поет. За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас. Ив. Вазов, БМ II, 109. Яна отключи бисерно гърло, запя. К. Петканов, СВ, 50. Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях. Ем. Попдимитров, К, 27.
◇ Бисерна гъба. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens.
Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera.
БИ`СЕРИЦА ж. Остар. Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] по-забележителни* са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат. Д. Мутев, ЕИ, 81.
БИ`СЕРКА ж. Диал. Бисерна мида. Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще найдеш, песче непотребно, — /но то за бисерката бе беда. К. Христов, Т, 51.
БИСЕРЛИ`Я ед. неизм. мн. -и`и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. Пущила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста. Нар. пес., СбНУ XLIII, 198.
БИ`СЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / .. / с бели зъби бисерови. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
БИСЕРОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. В съчет.: Бисероносна мида. Остар. Бисерна мида. Между другите животни за забележване са: сибирските самури, .., камилите, бисероносните миди и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
БИ`СЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бисер. — Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерчета. Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема. Н. Райнов, КЧ II, 48.
БИ`СЕРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бисерче; много малко зрънце бисер. Вземи,
