много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на всящ потека и на всяка чука на тоя Пирин! И. Йовков, Разк. III, 78. Узнайте къде ще бъда заровен... ще ме заровят без опело и без плач на близки, в някоя безкръстна яма! П. Славински, ПЩ, 343.
безкултурен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Некултурен. — Търновската конституция, такава, каквато е била създадена тук преди четири години, за мене е неприложима в тая изостанала и безкул-турна страна. В. Геновска, СГ, 224.
безкултурие, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на култура; некул-турност. Време на безкултурие. А Безкул-турието му е очевидно.
безкултурност, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Некултурност; безкултурие. Вред по света, такава свобода — .. — се добива с борба и жъртви: ние я имаме, тъй да се рече, даром! Че не се ползуваме от тоя дар, това е наша лична вина; вина и на общата ни безкултурност. Н. П. Славейков. Събр. съч. VI (2), 90.
безкъсметен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма късмет, щастие. — Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене. Кр. Григоров, ТГ, 59. Момчето не е прилика — / .. , / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чи-ча на Стана говори: / „Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
безкъщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който е без къща, без дом; бездомен. Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 13.
безкъщник, мн. -ци, м. Диал. Човек, който няма къща, дом, семейство; бездомник. — Кажи ми кого си ти избрал, мое чедо... — А на, Недялка, моят брат и приятел!... — Недялка, извиках аз, кой няма ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор, ни къща, ни покъщнина; който е от дете хайдутин, скитница, кеседжия и безкъщник. Л. Каравелов, Съч. IV, 89.
безкъщница ж. Диал. Жена, която няма къща, дом; бездомница. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
безлесен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. По който няма гора, дървета. Северният и южен склонове бяха стръмни и съвършено безлесни, с разпръснати по тях грамади от камъни. Д. Ангелов, ЖС, 604. Проходът се стеснява, околните възвишения стават по-стръмни, безлесните чела се заменят с гъсти букови гори. Й. Радичков и др., ГСП, 136. — Ей ги насреща, .., са все такива ниви — махна аго Рамадан с ръка към „Старите посеки“ и „Сърпово“, където се виждаха сиви, безлесни земи, осеяни с камънак и редки хвойнови храсти. Н. Хайтов, ПП, 102.
безкултурен
безлесие, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на гори. Хубаво, но това поле няма гори! .. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, то загрозява цяла България. Ив. Вазов, БП, 104-105. Знайте, че когато говорим за безлесие на степите, то засяга последната страница от геоложката история — следледниковото време. Преди по степите .. растели великолепни тропични и субтропични гори. Б. Ба-левски, СП, 27.
безли`к, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безличен (в 1 и 2 знач). Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само се изрязваше и отделяше всред безликата паплач. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоиз-тезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. С безпомощен оезлик език I от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани I разсърденият наш критик. Хр. Радевски, Избр. пр, Ц, 267-268.
безли`ст, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безлистен (в 1 знач.). Вървя, а като призраци край мене / стърчат безлисти дървеса. Мл. Исаев, П, 5. На клонче безлисто / мъ-ничка-мънисто, / люлее се птичка / самичка, горкичка. Елин Пелин, БП, 85,
безлистен, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. Салкъмите още си стояха тъй, ка}стд през зимата, с черни безлистни клоне. Й. Йовков, ПГ, 131. О, аз видях как окапват листята / и как трептят безлистни лозите. Ем. Попдимитров, К, 62.
2. Рядко. По който няма листа, който е без листа. Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца. Д. Мутев, ЕИ, 93.
безлихвен, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плаща лихва. Безлихвен заем. Безлихвен кредит.
безли`хвеност, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безлихвен.
безличен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. Какво е Иван Сърмов? Безлично
безличен
