много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на всяка пътека и на всяка чука на тоя Пирин! Й. Йовков, Разк. III, 78. Узнайте къде ще бъда заровен… ще ме заровят без опело и без плач на близки, в някоя безкръстна яма! П. Славински, ПЩ, 343.
БЕЗКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Некултурен. — Търновската конституция, такава, каквато е била създадена тук преди четири години, за мене е неприложима в тая изостанала и безкултурна страна. В. Геновска, СГ, 224.
БЕЗКУЛТУ`РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на култура; некултурност. Време на безкултурие. △ Безкултурието му е очевидно.
БЕЗКУЛТУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Некултурност; безкултурие. Вред по света, такава свобода — .. — се добива с борба и жъртви: ние я имаме, тъй да се рече, даром! Че не се ползуваме от тоя дар, това е наша лична вина; вина и на общата ни безкултурност. П. П. Славейков,* Събр. съч. VI (2), 90.
БЕЗКЪСМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма късмет, щастие. — Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене. Кр. Григоров, ТГ, 59. Момчето не е прилика — / .., / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чича на Стана говори: / „Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
БЕЗКЪ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който е без къща, без дом; бездомен. Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 13.
БЕЗКЪ`ЩНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който няма къща, дом, семейство; бездомник. — Кажи ми кого си ти избрал, мое чедо… — А на`, Недялка, моят брат и приятел!… — Недялка, извиках аз, кой няма ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор, ни къща, ни покъщнина; който е от дете хайдутин, скитница, кеседжия и безкъщник. Л. Каравелов, Съч. IV, 89.
БЕЗКЪ`ЩНИЦА ж. Диал. Жена, която няма къща, дом; бездомница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗЛЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. По който няма гора, дървета. Северният и южен склонове бяха стръмни и съвършено безлесни, с разпръснати по тях грамади от камъни. Д. Ангелов, ЖС, 604. Проходът се стеснява, околните възвишения стават по-стръмни, безлесните чела се заменят с гъсти букови гори. Й. Радичков и др., ГСП, 136. — Ей ги насреща, .., са все такива ниви — махна аго Рамадан с ръка към „Старите посеки“ и „Сърпово“, където се виждаха сиви, безлесни земи, осеяни с камънак и редки хвойнови храсти. Н. Хайтов, ПП, 102.
БЕЗЛЕ`СИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на гори. Хубаво, но това поле няма гори! .. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, то загрозява цяла България. Ив. Вазов, БП, 104-105. Знайте, че когато говорим за безлесие на степите, то засяга последната страница от геоложката история — следледниковото време. Преди по степите .. растели великолепни тропични и субтропични гори. Б. Балевски, СП, 27.
БЕЗЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безличен (в 1 и 2 знач). Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само се изрязваше и отделяше всред безликата паплач. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. С безпомощен безлик език / от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани / разсърденият наш критик. Хр. Радевски, Избр. пр, Ц, 267-268.
БЕЗЛИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безлистен (в 1 знач.). Вървя, а като призраци край мене / стърчат безлисти дървеса. Мл. Исаев, П, 5. На клонче безлисто / мъничка-мънисто, / люлее се птичка / самичка, горкичка. Елин Пелин, БП, 85,
БЕЗЛИ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. Салкъмите още си стояха тъй, както през зимата, с черни безлистни клоне. Й. Йовков, ПГ, 131. О, аз видях как окапват листята / и как трептят безлистни лозите. Ем. Попдимитров, К, 62.
2. Рядко. По който няма листа, който е без листа. Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца. Д. Мутев, ЕИ, 93.
БЕЗЛИ`ХВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плаща лихва. Безлихвен заем. Безлихвен кредит.
БЕЗЛИ`ХВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безлихвен.
БЕЗЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. Какво е Иван Сърмов? Безлично
