/ безкрайно далеко! Чак дето се свършва земята. Ем. Попдимитров, К, 63. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. По неговото мъничко лице всякога играеше една чиста, нехайна усмивка, която го правеше безкрайно обичлив. Елин Пелин, Съч. III, 16. В нашия град имахме един много честен и безкрайно добър човек. Ил. Блъсков, КУ, 6. Безкрайно доволен. Безкрайно щастлив.
БЕЗКРА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Филос. Отсъствие на начало и край във времето и пространството и неизчерпаемост на съставните елементи на материалния свят. Безкрайност на пространството.
2. Качество на безкраен (във 2, 3, 5 и 6 знач.); безграничност, безпределност. Но скръбта и ужасът ще бъдат тогава пълни, когато узнаем всичката безкрайност на тая дълга агония на няколкостотин беззащитни мъже, жени и деца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Говореше й за теорията на вероятностите, за крайността и безкрайността на вселената, за неограничените възможности на математическия анализ. А. Гуляшки, Л, 54-55. Аристотел не признава самодвижението на материята като резултат от противоречивата същност на нещата. Той не разбира безкрайността на движението, а вярва в един първичен тласък. Б. Илиева, КХСН, 13.
3. Безкраен простор; безкрай. Неговата [на небето] тъмна дълбока безкрайност бе обсипана с милиарди звезди, малки и големи, които блещяха разноцветно. Елин Пелин, ЯБЛ, 121.
4. Мат. Символите +∞ и –∞, с които се допълва множеството на реалните числа.
◇ До безкрайност. Многократно, постоянно; вечно. Те й задаваха въпроси, на които тя наистина не можеше да отговори — Защо избяга мъжът ти? — .. — От вас научавам, че е избягал — .. — Защо не ни каза, че ще избяга? — Той нищо не ми е казвал. И така до безкрайност. Д. Кисьов, Щ, 228.
БЕЗКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е останал без крака или който е без крака; безног. Безръки, безкраки и слепи хора се срещат на всяка крачка из цяла Германия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329.
БЕЗКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. За птици, насекоми — който е без крила или е останал без крила. Вятърът не можеше да проникне долу, но от върховете непрестанно падаха сухи гранки, листа и някоя малка безкрила птичка, която умираше, преди да достигне земята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. По листенцата й [на черешката] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете й. П. Бобев, ЗП, 15.
БЕЗКРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Безкрил. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му [на орела]; орленцата като че били еще безкрилни, опърлили ся и паднали на земята. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 6.
БЕЗКРИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява критичност. Безкритичен човек. Безкритичен ум.
2. При който няма критичност. Безкритично отношение.
БЕЗКРИТИ`ЧНО. Нареч. от безкритичен. Приема нещата безкритично.
БЕЗКРИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на критичност. Шовинизъм предполага безкритичност. Сляпа вяра. Б. Шивачев, Съч. I, 76. Безкритичност към грешките си. Безкритичност към поведението на своите деца.
БЕЗКРЪ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма достатъчно количество кръв, който е много светъл, без обичайния си розов здрав цвят, поради анемия, болест или силно преживяване; блед. Лицето му беше неподвижно и безкръвно, като бяла маска, устните — пепелявосиви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария .., с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. Маня лежеше кротко, положила върху чаршафа костеливите си безкръвни ръце. X. Русев, ПЗ, 305. • Обр. Всичко се струпа наведнъж. А след това се заредиха тихи дни, еднообразни, безкръвни. А. Каменова, ХГ, 44. Отвори си ушите, поете! / И очите си ти отвори! / Стига тези безкръвни куплети! / Стига* тези словесни игри! Хр. Радевски, П, 46.
2. Който се извършва, без да се загуби или пролее кръв. На два метра от тежката кадифена завеса, на тавана, има желязна рамка .. Това е бесилката. Тук са извършвани безкръвните екзекуции. Г. Караславов, Избр. съч. III, 218. Безкръвна операция.
3. Който се извършва, става, без да умрат хора, без жертви. — Не, не! — извика Ян Бибиян бързо. — Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Ще гърмим нагоре във въздуха. Елин Пелин, ЯБЛ, 104. В казармата беше извършен безкръвен бунт. Войниците просто бяха сменили началниците, но запазили дисциплината. Д. Димов, Т, 638. Безкръвна революция.
БЕЗКРЪ`ВИЕ, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие, липса на достатъчно кръв или червени кръвни телца.
БЕЗКРЪ`ВНО нареч. Без жертви. Революцията за съединението се извърши леко, тихо, бързо, безкръвно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233.
БЕЗКРЪ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безкръвен.
БЕЗКРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За гроб — който е без кръст. Колко
