13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: страд., възвр., взаим., поставени след формата: беся... беся се страд. и възвр.; уважавам... уважавам се страд., възвр. и взаим.; гледам... гледам се възвр. и взаим. гледам си възвр. и взаим.
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. вижда се, види се безл.
15. Непреходни глаголи, които съдържат частици се или си, безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като ме, ми, ми се, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като под заглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица се, си и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите се или си, се поставя граматична бележка не-прех., а при безличните — граматична бележка безл.:
безпокоя... несв. Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам. ..
безпокоя се несв., непрех. Изпитвам безпокойство, тревожа се.
дви`жа ... несв.... 1. Привеждам в движение, в действие...
движа се несв.,непрех. 1. Намирам се в движение, вървя... 4. С предл. в,
между, с, сред. Дружа, общувам... мога... несв.; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо... може...безл. 1. Възможно е... присви`вам... несв. \ присвия... св. 1. Свивам леко... присви`ва ме несв., присвие ме св., непрех. Заболява ме силно (обикн.
за вътрешен орган), приплаквам... несв.; приплача.. .св. 1. Изведнъж почвам да плача... приплаква ми се несв.; приплаче ми се св., непрех. Обхваща ме силно желание да плача.
16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици се или си, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (боя се, сражавам се, отспи`вам си) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. отивам си/оти`-да си и оти`вам/оти`да). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици ме, ми, ми се, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: догнетява ме, мързи` ме, тресе ме, домъчнява ми, дожалява ми, привижда ми се. Това се отнася и за глаголи с ме, ми, ми се, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. огрява ме 'успявам, сполучвам' за разлика от огрявам 'обливам нещо със светлината си', тегли ме 'имам силно желание за нещо', но
3 Речник на българския език, т. I
