те гъсти, / що са по стеблата на трендафилът. Г. М. Софиянец, П, 21.
БОДЛИ`КА2 ж. Остар. и диал. Бодил2 (в 1 знач.) Димо едва на сутринта разбра, не е ограбен. През целия ден рови из бодликите, търси парите си, но не ги намери. К. Петканов, МЗК, 289.
БОДЛИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бодливичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който има вид, форма на бодил, трън, шип. Бодловиден израстък.
БОДЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. Който има бодли по кожата си. Бодлокожо животно.
2. Като същ. бодлокожи мн. Зоол. Безгръбначни морски животни, чието тяло е покрито с варовити плочки и понякога с подвижни рогови игли; иглокожи. Echinodermata. Лодката плуваше над гора от водорасли — убежище на безброй мекотели и бодлокожи, които вълните изхвърляха при буря върху плажовете. Д. Димов, Т, 482.
БОДЛОПЕ`РКА ж. Риба с бодливи перки; костур. Perca fluviatilis.
БО`ДЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мъжко рогато животно, което има навик да боде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛЯ`НКА ж. Диал. Вид бодлив плевел с белезникави листа и стебло, чиито плодове са събрани на кичури; бодянка. Краката ми се изподраха от стрънта и къпините, ръцете ми нацъфтяха от бодлянката и паламидата, но делник и празник не знаех мира, докато не прибрахме житото в хамбара. Ст. Даскалов, БП, 47.
БО`ДНА. Вж. бодвами боднувам.
БО`ДНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бодна, -еш, мин. св. боднах, прич. мин. страд. боднат, св., прех. Остар. Бодвам. боднувам се, бодна се страд., възвр. и взаим.
БО`ДНУВА МЕ несв. (остар.); бодне ме св., непрех. Бодва ме.
БО`ДНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от боднувам и от боднувам се; бодване. Секи ден да му [на болния] са дупче кожата с обикновена игла по пет-шест бо-днования нараздалеч един пръст. Ив. Бого-ров, СЛ, 81.
БОДРЕ`НЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бодря и от бодря се; ободряване.
БОДРИ`ЧИ мн. Едно от северните племена на полабските славяни, населявало междуречието на реките Одер и Лаба през У1П и IX в.
БО`ДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бодър; не много бодър, до известна степен бодър.
БО`ДРО нареч. 1. С проява на жизнени сили, енергия, жизнерадост; живо, енергично. „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“.Да си жив,аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи. Ал. Константинов, Съч. I, 286. Клавдия се размърда и стана .. —Да се сбогуваме, Спасик... Той стисна ръката й бодро, младежки. Д. Добревски, БКН, 157. Той е дребен човек, косите му още не са побелели съвсем, държи се бодро. Ст. Станчев, HP, 89.
2. С вяра, с оптимизъм. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от чилик, / .., / свидетел бях на всичките съдбини, / що бодро преживя народа мой. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Гледам бодро на живота.
3. Рядко. Нащрек, бдително, напрегнато, зорко. Стоя бодро на стража.
БО`ДРОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на бодър. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, X, 35. Щом детето налапа ненка-та, по жилите й се разля сладост,.. Почувствува бодрост, поиска да стане от леглото, да разтреби къщата. К. Петканов, ОБ, 225. Лицата им светят от здраве и бодрост, в очите им гори висок победен дух. Г. Караславов, ПМ, 107. Тя не помнеше да го е видяла клюмнал, отчаян. Все една бодрост излъчваше слабоватичкото му лице. Ст. Даскалов, Сл, 188. Тия прости думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Изрядко само някаква надежда,.., го изпълняше с бодрост. Елин Пелин, Съч. III, 110.
БОДРЯ`, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Рядко. Вдъхвам някому бодрост, жизнени или душевни сили; ободрявам. Тих, прохладен ветрец лъхаше въз лицето на Иванова и бодреше конете. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Без ответ / отминаха там магите напред. / .. / Звездата пътеводна ту засени / чер облак, ту отново на твърдта / претрепка тя и грейне пак в нощта — / и ги бодри от пътят уморени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 186. бодря се страд.
БОДРЯ`К, мн. -ци, м. Разг. Човек, който показва, проявява повишена, пресилена енергичност, бодрост, оптимизъм. Той е голям бодряк.
— От рус. бодряк.
БОДРЯ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество на бодряк. Бях разказвал на жена си историйките на поредния си ден. Лукав-ствата на началника ми, носталгичната маска на колежката, увереното бодрячест-во на другия ми колега. Г. Величков, НУ, 130.
— От рус. бодрячество.
БОДРЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Ирон. Бодър. Финалът на филма е оптимистичен, но не бодряшки, облекчено on
БОДРЯ`ШКИ
860
