а е пронизан от оптимизма на изстраданата вяра. Ат. Свиленов, ЛФ, 1977, бр. 46, 6. Бодряшки оптимизъм. Бодряшко държание.
БОДРЯ`ШКИ нареч. Разг. Ирон. Бодро.
БОДУ`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има много едра, груба фигура; дебел, шишкав.
— От тур. bodur ’късокрак, нисък’.
БО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бод (в 1, 2, 3, 5 и 7 знач.). И докато Драгуня се гражданееше, тя все още ходеше в селски дрехи — зелен сукман с черни ширити, бяла блуза с червени бодчета, кафява копринена забрадка. Кл. Цачев, ГЗ, 49. Младите българки от този край надхитрили османлиите и започнали да си красят черните дрехи и белите ризи с такива пъстри, ситни като капчици цветчета, .. Тези пъстроцветни бодчета от всички цветове на дъгата жените везели и по бебешките люлки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.
БО`ДЧИЦА1 ж. Остар. и диал. Умал. от бодка1.
БО`ДЧИЦА2 ж. Умал. от бодка2; асприца.
БО`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който е изпълнен с жизнени сили, енергия, жизненост; жизнен. Никола забеляза: — Сега съм по-добре. От няколко дни скитам из гората и се чувствувам бодър и млад. К. Петканов, П, 45. Той вървеше изправен, бодър, дори весел… Защото нейде дълбоко в душата му зрееше мисълта, че сега, …, той отива към своето освобождение. М. Грубешлиева, ПП, 170. Намерих го бодър и весел, пак такъв шегобиец и добряк. Ив. Вазов, Съч. XII, 163. Да се отърси уморен кон, туй е добър признак, .. — то значеше, че конят е бодър и си е отпочинал. Й. Йовков, ЧКГ, 20. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони, с устрем горд и набег смел. Хр. Смирненски,* Съч. I, 79. Ние раснем — бодра смяна / на славянски смел народ. Ас. Босев, ДО, 6.
2. Който изразява или показва енергичност, жизненост, жизнерадост. Жедни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Моят спасител е добродушен обозен, с бронзово лице, сиви мустаци, бодър вид. Л. Стоянов, X, 51. Говореше с бодър и силен глас и се смееше из цяло гърло. Й. Йовков, ВАХ, 170. Татко не закъсня. Влезе с бодри стъпки, тупна на масата някаква книга, потри ръцете си и каза с усмивка: — Здравей, Любчо! Сп. Кралевски, ВО, 32. Тя се разсмя. Експертът направи същото. Това беше бодър смях на двама души, които оставаха безгрижни пред мрачния хаос в главата на третия. Д. Димов, Т, 344.
3. Който се отличава с вяра и оптимизъм, в който има вяра, оптимизъм. В гърдите му напираше бодро чувство от свежия утринен въздух, от изгряващата светлина. Д. Талев, ПК, 47. Постепенно Слав се привърза към тежката работа и свикна с бодрото настроение в ковачницата. Г. Караславов, ОХ I, 251. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта — / и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5. Със добър дух влезнахме ний в градът, / без нийде никакво съпротивление. К. Величков, Ад (превод), 93. В болното тяло и душата боледува, а в здравото и якото тяло и духът е бодър, весел и силен. К. Кесаров, ЧНУ, 48. // Прен. Който вдъхва душевни сили, вяра, оптимизъм. При срещната църквица стоят залепени две каменни килийки, .. Те несравнено повече ме интересуват, от тях ми вее нещо освежително и бодро: там е живял маститият и образован деятел йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Песните им бяха все бодри, весели. Ст. Дичев, ЗС I, 357-358. Изповедниците са обикаляли дори най-затънтените наши краища, уреждали са килийни училища и със своето бодро слово са будили вред заспалия български дух. Б. Пенев, НБВ, 45.
4. Книж. Който е нащрек и внимателно следи нещо. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Ала рицар лък обтяга, / мъдър рицар, бодър страж. Хр. Смирненски, Съч. II, 55. Но скоро всичко вред се спотаява / в очакване на утрешния бой. / Нарядко само нейде се раздава / провлечен вик на бодър часовой. К. Христов, Кр., 24.
БО`ДЪРСТВАМ и БО`ДЪРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Стоя буден, не спя. Но Чудото не заспа лесно, дълго бодърствуваше със свито сърце и нерадостни мисли в ума. П. Вежинов, BP, 110. Тя затваряше очи, дълго лежа така неподвижна и когато отново ги отваряше, не можеше да разбере нищо: струваше й се, че тук, в тая стая, .., тя бодърствува така отдавна. К. Константинов, СЧЗ, 123. Когато Стефан заспа, а аз останах да бодърствувам сам, тишината стана тягостна. Просто нямаше с какво да си отвлека вниманието. Сл. Трънски, Н, 183. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е в тежко положение; бдя. Тя [майката] може да бодърствува над него и тогава, когато е отпаднала от умора и от жажда за сън. Ст. Чилингиров, ВК, 250.
2. Нащрек съм, напрегнато следя за нещо; бдя. През цялата нощ стражарите не мигнаха, слухтяха и се взираха в тъмнината, на другия ден пак останаха по местата си,
