гъсти, / що са по стеблата на трендафилът. Г. М. Софиянец, П, 21.
БОДЛИ`КА2 ж. Остар. и диал. Бодил2 (в 1 знач.) Димо едва на сутринта разбра, че е ограбен. През целия ден рови из бодликите, търси парите си, но не ги намери. К. Петканов, МЗК, 289.
БОДЛИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бодливичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който има вид, форма на бодил, трън, шип. Бодловиден израстък.
БОДЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който има бодли по кожата си. Бодлокожо животно.
2. Като същ. бодлокожи мн. Зоол. Безгръбначни морски животни, чието тяло е покрито с варовити плочки и понякога с подвижни рогови игли; иглокожи. Echinodermata. Лодката плуваше над гора от водорасли — убежище на безброй мекотели и бодлокожи, които вълните изхвърляха при буря върху плажовете. Д. Димов, Т, 482.
БОДЛОПЕ`РКА ж. Риба с бодливи перки; костур. Perca fluviatilis.
БО`ДЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мъжко рогато животно, което има навик да боде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛЯ`НКА ж. Диал. Вид бодлив плевел с белезникави листа и стебло, чиито плодове са събрани на кичури; бодянка. Краката ми се изподраха от стрънта и къпините, ръцете ми нацъфтяха от бодлянката и паламидата, но делник и празник не знаех мира, докато не прибрахме житото в хамбара. Ст. Даскалов, БП, 47.
БО`ДНА. Вж. бодвам и боднувам.
БО`ДНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бо`дна, -еш, мин. св. бо`днах, прич. мин. страд. бо`днат, св., прех. Остар. Бодвам. боднувам се, бодна се страд., възвр. и взаим.
БО`ДНУВА МЕ несв. (остар.); бо`дне ме св., непрех. Бодва ме.
БО`ДНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от боднувам и от боднувам се; бодване. Секи ден да му [на болния] са дупче кожата с обикновена игла по пет-шест боднования на* раздалеч един пръст. Ив. Богоров, СЛ, 81.
БОДРЕ`НЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бодря и от бодря се; ободряване.
БОДРИ`ЧИ мн. Едно от северните племена на полабските славяни, населявало междуречието на реките Одер и Лаба през VIII и IX в.
БО`ДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бодър; не много бодър, до известна степен бодър.
БО`ДРО нареч. 1. С проява на жизнени сили, енергия, жизнерадост; живо, енергично. „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“. „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи. Ал. Константинов, Съч. I, 286. Клавдия се размърда и стана .. — Да се сбогуваме, Спасик… Той стисна ръката й бодро, младежки. Д. Добревски, БКН, 157. Той е дребен човек, косите му още не са побелели съвсем, държи се бодро. Ст. Станчев, HP, 89.
2. С вяра, с оптимизъм. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от чилик, / .., / свидетел бях на всичките съдбини, / що бодро преживя народа мой. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Гледам бодро на живота.
3. Рядко. Нащрек, бдително, напрегнато, зорко. Стоя бодро на стража.
БО`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или състояние на бодър. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, X, 35. Щом детето налапа ненката, по жилите й се разля сладост, .. Почувствува бодрост, поиска да стане от леглото, да разтреби къщата. К. Петканов, ОБ, 225. Лицата им светят от здраве и бодрост, в очите им гори висок победен дух. Г. Караславов, ПМ, 107. Тя не помнеше да го е видяла клюмнал, отчаян. Все една бодрост излъчваше слабоватичкото му лице. Ст. Даскалов, Сл, 188. Тия прости думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Изрядко само някаква надежда, .., го изпълняше с бодрост. Елин Пелин, Съч. III, 110.
БОДРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Рядко. Вдъхвам някому бодрост, жизнени или душевни сили; ободрявам. Тих, прохладен ветрец лъхаше въз лицето на Иванова и бодреше конете. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Без ответ / отминаха там магите напред. / .. / Звездата пътеводна ту засени / чер облак, ту отново на твърдта / претрепка тя и грейне пак в нощта — / и ги бодри от пътят уморени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 186. бодря се страд.
БОДРЯ`К, мн. -ци, м. Разг. Човек, който показва, проявява повишена, пресилена енергичност, бодрост, оптимизъм. Той е голям бодряк.
— От рус. бодряк.
БОДРЯ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество на бодряк. Бях разказвал на жена си историйките на поредния си ден. Лукавствата на началника ми, носталгичната маска на колежката, увереното бодрячество на другия ми колега. Г. Величков, НУ, 130.
— От рус. бодрячество.
БОДРЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Ирон. Бодър. Финалът на филма е оптимистичен, но не бодряшки, облекчено оптимистичен,
