Page:RBE Tom1.djvu/209

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Имало е проблем при корекцията на страницата


на която се е приписвала възможността да лекува болести.

2. Прен. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. Че родното ни школо е още в каменната ера на този [тестовия] тип проверка на знанията, ясно личи от ползваните тук-там досега тестове — шедьоври на абракадабрата, чиито умопомрачаващи формулировки карат и учителите да се съмняват в дипломите си. СТ, 1999, бр. 39, 2.

— Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra.


АБРА̀Ш неизм. прил. Диал. 1. За човек — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест.

2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест.

— Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык*, 1895.


АБРА̀ШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Абраш. Абрашест кон. Абрашести биволи.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.


АБРЕВИАТУ̀РА ж. 1. Съкращение на сложни названия, образувано от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички, напр.: РБ — Република България; САЩ — Съединени американски щати; БАН — Българска академия на науките; профсъюз — професионален съюз. Инициална абревиатура. Сричкова абревиатура.

2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни.

3. Муз. Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси.

4. Езикозн. Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: ???въ (Бог), ???дгплъ (ангел) чрез специален знак (т. нар. титла).

— Ит. abbreviatura.


АБРЕВИА̀ЦИЯ ж. Езикозн. Образуване на абревиатури.

— От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation.


А̀БРИС м. Техн. 1. Скица, общо, контурно очертание на предмет.

2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи.

3. Мрежа от контури, които ограничават отделните цветове на многоцветна рисунка за нанасяне върху литографски камък или цинкова плоча.

— Нем. Abriss ’скица, чертеж’.


А̀БРИХТ м. Техн. Дървообработваща машина за рендосване на дъски. Обикновената машина за рендосване /абрихт/ се състои от тяло .., плот ,.., вал. М. Тодоров и др., ТМСС, 176. За получаване на много гладки повърхности… към банцигите се монтират малки абрихти. В. Цветков и др., МТД, 24.

— Съкр. от нем. Abrichtmaschine.


АБСЀНТ м. Силно алкохолно питие със зелен цвят, подправено с пелин и други ароматни треви. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият Дявол — / в дома си на чашка абсент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. Сред нахални светлини, / из кръчмите, утеха всички дирят във абсен-та, / или в смехът ридающ на продажните жени. Д. Бояджиев, С, 22.

— От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe.


АБСЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от абсент.


АБСЍДА ж. Спец. Апсида. Зографът изреждаше какво има да нарисува.. В абсидата на олтара — .. „Тайната вечеря“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 278.

— От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside.


АБСОЛВЀНТ м. Студент, който завършва образованието си във висше учебно заведение. Като всички абсолвенти на Селскостопанската академия Елисавета Маркова получи предварително назначение. Н. Каралиева, Н, 79.

— От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent.


АБСОЛВЀНТКА ж. Студентка, която завършва образованието си във висше учебно заведение. — Бях абсолвентка в търговската академия. В. Геновска, ПЮФ, 51.


АБСОЛВЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абсолвент. Абсолвентски курс.


АБСОЛВЀНТСВО, мн. няма, ср. Рядко. Времето, през което един студент е абсолвент.


АБСОЛВЍРАМ, -аш, несв. и св., неп-рех. Рядко. Книж. Завършвам образованието си във висше учебно заведение.

— От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’.


АБСОЛВЍРАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от абсолвирам.


АБСОЛЮ̀Т м. 1. Филос. В идеалистическата философия — вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолютна идея, световна воля, универсален дух, бог. Какво представя „абсолютният дух“ на Хегеля или „трансцеденталната воля“ на Шопенхауера, ако не абсолюти, взети a priori и турнати като изходна точка на системите им? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 140.

2. Нещо, което е безусловно правилно. Абсолюти в изкуството не съществуват и не могат да съществуват. Ст. Грудев, АБ, 132.

— От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. абсолют. — Друга (остар.) форма: абсолу̀т.