9. Диал. Имам пред вид; запомням. И не стига туй, ами и с хайдутите шушу-мю-игю. .. Хе/ Той мисли, че няма да го разберат. Знаем ние и бележим. Д. Немиров, Б, 105.
10. Диал. С предл. н а. Показвам, посочвам, че нещо ще стане, ще настъпи. — Вържи коня, че ела да се постоплиш. Не виждаш ли, че времето на сняг бележи? К. Петканов, БД, 8. бележа се страд. бележи се безл. Бежанците дойдоха тъкмо на Пре-дой, на големия празник, когато се бележи на рабошите, чии овци колко мляко са дали и всеки очаква да получи за ока мляко през тоя ден ведро мляко до подзиме. А. Дончев, BP, 74. бележа си възвр. от бележа в 1, 3 и 9 знач. Бележа си задачите, за да не ги забравя.
БЕЛЕЖА СЕ несв., непрех. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Долавям се, проявявам се, налице съм. Деветнадесетият век беше време, когато се бележи силно стопанско замогване сред българите. Д. Яръмов, БП, 115. О Господ го белязал. Разг. За човек — който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош.
— Сакато, пък зло!.. — Беляза4 го Господ. От белязан челяк да бягаш. И. Йовков, СЛ, 136.
БЕЛЕЖЕН1 -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. Остар. и диал. Белязан. Нарушители на установения ред биваха все измежду бележените хора, все от бившите размирници. Т. Влайков, Съч. III, 118. Бележена овца.
БЕЛЕЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет.: Бележна книга (киижка). Остар. Бележник, тефтер, в който се записва, отбелязва нещо.
БЕЛЕЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бележа и от бележа се.
БЕЛЕЖИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се отличава с делата си в дадена област; виден, изтъкнат, именит, прочут. Нека цялата страна знае своите бележити синове и дъщери, бележити със своя самоотвержен труд. ОП, 10. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, .. , но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. С по-голяма политическа зао-стреност воюва за просветното и национално възраждане и друг бележит карловец
— Ботьо Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Бележит композитор. Бележит учен.
2. Който изпъква, отличава се със своите качества и достойнства; забележителен. Велика награда се пада / на подвига твой бележит. Йв. Вазов, Съч. XXVIII, 96. Не можем да не отбележим на това място и бележитото изпълнение на Васил Кирков в ролята на Фердинанд. Ст. Грудев, АБ, 55. Църквата там [в Бояна] притежавала десетина цели ръкописа и още толкова откъслеци, между които бележитото Боянско евангелие — палимпсест от XII-XIII в. Б. Ангелов, ЛС, 152.
бележен1
44 Речник на българския език, т. I
3. Диал. Който има някакъв белег, отличава се по нещо. Доби ми се дете бележито, с месечина на челото. Н. Геров, РБЯ I, 99. “.асти, пиле, расти да порастиш! / Ке те пущам мойте рамни дворе, I да и видиш дали и познааш?“. .. / Сами ми се дворе бележити, / среде дворе имам бела чешма, / до чешмата една бела лоза. Нар. пес., СбБрМ, 346.
БЕЛЕЖИТО нареч. Рядко. Забележително. Българската писана реч прозвуча тъй бележито, че сродници я посрещнаха сърдечно и превърнаха в свой собствен глашатай, а несродници й завидяха на внезапната смелост и сила. Р, 1926, бр. 219, 1.
БЕЛЕЖИ`ТОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж.
1. Обикн. мн. Интересна част на селище (паметници, музеи и под.) или на друг някакъв обект; забележителност. Цитаделата, зоологическата градина, музея. .. Исках да ги посетя в един ден. Според сведенията, които притежавах, това били най-големите бележитости на Кайро. Стр. Кринчев, СбЗР, 367.
2. Само ед. Качество, с което нещо се отличава, изпъква; особеност, забележителност. Тая църква няма някаква бележитост в градежа си. Ст. Младенов, БТР I, 136.
3. Прочут, известен човек; знаменитост. Той е голяма бележитост.
БЕЛЕЖКА ж. 1. Листче, върху което е записано кратко съобщение; записка. Г-жа Масларска вади от чантата си малки бележки. ипррчита ги и ги нарежда настрана. Й. Йовков, М, 120. Полковникът почна да прибира багажа си; написа бележка до частта да му изпратят ордина-реца и започна да се облича. Л. Стоянов, X, 107. Девойката живо се наведе да пише и след миг му подаде бележката. ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
2. Кратка записка, обикн. от длъжностно лице, или неголям документ, издаден от учреждение, служба и под., с които се удостоверява, разрешава или нарежда нещо. Данчо предаде бележка на Тасе — да го оправдае пред властта. Да се разбере, че партизаните действително са нападнали патрула, че са го обезвредили и са взели агнетата за свои нужди. Кр. Григоров, ТГ, 51 .В склада е помощникът, но той не ни дава хляб без бележка от домакина. Л. Стоянов, X, 122. Извинителна бележка, Касова бележка. Отчислителна бележка. Чекова бележка. Повиквателна бележка. Мобилизационна бележка. Служебна бележка.
3. Обикн. мн. Сбито писмено изложение на факти, данни, впечатления, спомени или мисли. Иванов остана в канцеларията сам и без много усилия успя да отключи чекме
бележка
