където инспекторът държеше бележките си по ревизията. Ст. Марков, ДБ, 225. После извадя от долапа друга някоя книга — по литература или философия. Почита и от нея и направя си бележки в тетрадката, .. Т. Влайков, Съч. III, 46. Изпитът й по вътрешни болести я хвърляше в ужас .. И тя седеше над учебника с пламнала глава. Бе го минала три пъти, водейки си подробни бележки, страниците бяха нашарени със син и червен молив. Ем. Манов, ДСР, 385. — А вие — обърна се Шлосера към него — бележки ли ще водите? — Рекох да си запиша нещо — виновно обясни Петканов. К. Калчев, ЖП, 213. Куклев беше забравил обещанието си. Обърнах се втори път към него. За да не забрави, той си взе бележка в тефтерчето. ОФ, 1950, бр. 1924, 2. Държа си бележки. Стенографски бележки.
4. Обикн. мн. Малка статия или литературна творба, в която се излагат спомени, впечатления, мисли и преценки. За всякой поет съм предпоставил, .., кратка характеристика, Това не са, ... шаблонни бележки, а главно лични впечатления. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Базовото подвизаване на журналистическо поприще се насочвало повече към фейлетони и литературни бележки. ОФ, 1950, бр. 811, 4. Последното си пътуване предприемчивият и впечатлителен Алеко обезсмърти с пътните си бележки „До Чикаго и назад“. П. Делирадев, В, 3. В нашето Периодическо списание се появи бележка, която изобщо одобрява статиите на читалището. Н. Бончев, Съч. I, 105. Биографични бележки. Критични бележки. Редакционна бележка. Летописни бележки.
5. Обикн. мн. Кратък допълнителен или разяснителен текст към издадена книга, статия и под. Преди пет години, когато печаташе първото издание на „Хъшове“, авторът бе турнал накрая следната бележка: „Авторът се счита длъжен да каже две пояснителни думи за тая книга.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 5. Те [отделните издания на разни византийски писатели] имат тези предимства .., че уредниците им ги придружават със специални изследвания, коментарии и бележки, които улесняват твърде много разбирането на писателите и творенията им. Б. Ангелов, ЛС, 184. На български разказите [на Н. Тихонов] са преведени твърде сполучливо от Г. Константинов .. Изданието би било още по-добро, ако беше дадено с обяснителни бележки или с дата кога са писани отделните разкази, за да бъде ориентиран нашият читател. Ив. Попиванов, С, 1952, кн. 11, 191.
6. Накратко изказано устно мнение по някакъв факт или въпрос; забележка. Келнерът ми донесе кафето, направи още някаква бележка за студа и се прибра. Б. Райнов, ЧЪ, 5. До обед те лежаха на градския плаж, шегуваха се, подхвърляха критични бележки за минаващите край тях летовници.* Ем. Манов, БГ, 87.
7. Укор за направена грешка или за проявена слабост; забележка. Да не се страхуваше от бележките и мъмренията на свекървата, тя знаеше как да си гледа къщата и как да си реди работата. Но само като си помислеше за нея, свита и намусена, объркваше се. Г. Караславов, Тат., 231-232. — Чини ми се, че много ги изгалвате, — рече той, .. Той пръв път си позволи тая скромна бележка на приятеля си. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Учеше я на всичко Ния и колко внимателна беше тя винаги, но селското девойче усещаше с болка и най-малката бележка. Д. Талев, И, 380. Строга бележка. Правя бележка.
8. Оценка на успех или поведение в учебно заведение. Като че ли държеше изпит и с втренчени погледи в очите на професора си искаше да узнае, преди да му е писана бележка, какво впечатление правят знанията му. Ст. Чилингиров, РК, 40. — Знайте, че любимата ми бележка е „добър“. С „отличен“ се гордеят само зубрачите. Тонич, СбСт, 301. Извади от вътрешния джоб на сакото си тефтерчето, в което пишеше бележките на учениците. „Няма да ме бие, но ще ми извърти двойка по литература, ..“ — настръхнаха косите на Асенча. Г. Русафов, ИТБД, 242. Развалям си бележката. △ Поправям си бележките. △ Слаба бележка.
9. Остар. Знак, който се поставя, за да се разпознае нещо или да се запомни; белег. Той отдялва резчица след резчица, тук-таме кръстенце, тук-таме звездичка. .. На Кондо е вече разправяно какво значат тия бележки. Д. Немиров, Б, 118. И пак назад да се върнеш, по бележки път ке найдеш. Ст. Младенов, БТР I, 136.
10. Остар. Особеност, по която може да се определи, познае нещо; признак, белег. Да имат длъги нокти и кръвено тяло почитат го [китайците] бележка за богатство и ум. Ив. Богоев, ВГД (превод), 245. Златото има същите бележки, които са свойствени обще на метала. Й. Груев, КЛ (превод), 43.
◇ Паметна бележка. Дипл. Кратко изложение на факти, действия и др., отправено от едно правителство към друго за напомняне на нещо, обръщане внимание или уточняване на взаимните отношения. Вчера печатът публикува паметната бележка на съветското правителство до правителството на Германската федерална република, .. Бележката поставя в ясна перспектива отношенията между СССР и ГФР. ОФ, 1958, бр. 4397,* 4. Това предложение на турското правителство е било изразено в паметна бележка, връчена днес на посланиците на Англия и Гърция в Анкара. НА, 1964, бр. 4740, 4.
> Вземам (взимам) си / взема си* <добра, хубава>
