бележка; вземам (взимам, земам) / взема бележка. Остар.; Земам (зимам) си / зема си бележка. Простонар. Обикн. с предл. от. 1. Съобразявам се с изказано мнение, с направена критика. Но все пак за нарушение на дисциплината Петканов бе мъмрен. Той си взе бележка, направи си самокритика и продължи партийната си работа. К. Калчев, ЖП, 368. Още от първите пет минути пролича, че главният инженер си е взел добра бележка. Д. Кисьов, Щ, 341. Портата заявява, че зема бележка от уверенията на силите [великите] досежно запазването суверенитетните права на султана и правата на мохамеданите. БД, 1909, бр. 1, 3.
2. Запомням, вземам под внимание, предвид нещо. Ние Ви поздравяваме и заявяваме, че си вземаме добра бележка от Вашето патриотично държане. К. Ламбрев, СП, 194. Ботев също взима бележка от издадените текстове и прави пропаганда в защита на проекта, предложен от Стоянов, като го разяснява на исмаилчани, в чиято среда се намира. М. Арнаудов, БКД, 107. Държа бележка. Остар. Книж. Вземам предвид нещо, вземам си бележка. Тряба да държим бележка от уверението на върховните руски генерали, че нищо друго освен времето бърка на сичко. НБ, 1877, 261.
БЕЛЕЖКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Неодобр. Ученик, за когото високите бележки са се превърнали в самоцел. В класа няма бележкари, всички учат с интерес.
БЕЛЕЖКА`РСТВО, мн. няма, ср. Неодобр. Самоцелен стремеж към високи бележки без оглед на действителните знания. Бележкарството е отрицателно явление в училищата.
БЕЛЕ`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Книжка, тефтерче за водене на различен вид бележки. Иванов обеща това с готовност, и за да ги увери, че няма да забрави, записа в бележника си името на селото им. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. Председателят Раденко носеше със себе си малък джобен бележник — негов неразделен спътник, който винаги му напомняше кое е извършено, кое не е извършено, кога трябва да се извърши и от кого. Б. Обретенов, С, 88. Филип почука пак по масата, но келнерът озадачено прелистваше бележника си и не се обърна. Ем. Манов, БГ, 94. Най-неочаквано за нея преподавателят по география, самият директор, прегледа бележника си и каза: — Да излезе най-напред Снежа. Л. Галина, Л, 29.
2. Специално оформена книжка, в която се вписват оценки за успеха и поведението на ученик. Първата работа на новия доброволен инструктор беше да поиска седмичните бележници* с успеха на учениците. В. Райков, ПВ, 78. Рашко много искаше да ухапе другаря си с някоя остра дума, но не намери какво да отговори, защото пред очите му се мярна бележникът с тройката по български език. П. Стъпов, ГОВ, 40.
БЕЛЕ`ЖНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бележник (в 1 знач.); малък бележник. Увлечени в шеги, пионерите заобиколиха камиона и продължиха. Само Дянко, който бе изостанал, се спря, извади от джоба си малко бележниче, подложи коляно, записа нещо и хукна да догони останалите. П. Проданов, С, 13.
БЕЛЕ`ЖЧИЦА ж. Умал. от бележка (в 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 9 знач.); малка бележка. Един следобед Герган получи кратка бележчица от голямото помещение, където се намираха старите му другари. К. Калчев, ЖП, 294. От нямане какво да прави, Алеков бъркаше по джебовете си, разгъваше и пак скриваше всевъзможни листчета и бележчици и най-сетне почна да си подсвирква тихичко с уста някаква мелодийка. Д. Калфов, Избр. разк., 251. Г. Шак твърде нарядко пише и съвсем дребни бележчици за разни наши доморасли „списуватели“ или „поборници на стиха“ като г. Н. Начева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 355.
БЕЛЕЗИ`ЦИ мн., ед. (рядко) белези`к м. Белезници. Жак усещаше болезнено, но и неясно, като през сън, че хората, които се бяха вкопчали в него, извиват ръцете му и обхващат китките му в студените гривни на белезиците. Б. Райнов, ДВ, 197. Полицаите измъкнали Сандо от леглото, скопчали му ръцете с белезици и го подкарали към мотоциклета. Сл. Трънски, Н, 250.
— От тур. bilezik.
БЕЛЕЗНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, подобен на бял; възбял. Тя прекара няколко минути на границата между съня и будното състояние, загледана в белезникавата светлина на разсъмването, която се процеждаше от изток. Д. Димов, Т, 427. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 67-68.
БЕЛЕЗНИ`КАВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който има доста светъл основен цвят, приближаващ се към бял, напр.: белезникавосив, белезникавосинкав, белезникавокафяв.
БЕЛЕЗНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на белезникав.
БЕЛЕЗНИНА` ж. Остар. Белота. През туй лято лицето й се проясни, заруменя, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14-15. Към родний милий край умът лети, / де редом по полето сняг блести / и искри от белезнина пилее. К. Величков, ПС Съч. II, 122.
БЕЛЕЗНИ`ЦИ мн., ед. (рядко) белезни`к, м. Две железни гривни, съединени с верижка,
