съдията. Рече му: — Ето ти стрелите от гърба ми извадени. Ти знаеш у кого е лъкът, въздай му по право! Хр. Пелитев, ПЕБ, 25.
2. Остар. Давам някому повече от определеното, уговореното. Тоя портрет толкова му легна на сръце, чтото той въздаде Джемсу въз одуманата заплата еще 30 пятака. Й. Груев, СП (превод), 122.
3. Остар. Връщам някому ресто; възвръщам (Н. Геров, РБЯ). Въздай ми от жлътицата пят гроша. Н. Геров, РБЯ I, 183. въздавам се, въздам се страд. Бърнс, Гете, Хайне, Беранже, Петьофи и др. истински певци не биха заслужили високата чест, която им се въздава от потомството, ако в песните си не биха били откровители на своя роден, национален дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 48.
— Друга (остар. книж.) форма: возда`вам.
ВЪЗДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въздавам и от въздавам се.
ВЪЗДА`М. Вж. въздавам.
ВЪЗДАРЯ`. Вж. въздарявам.
ВЪЗДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въздаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Дарявам, надарявам (Т. Панчев, РБЯд). Сичките, мамо, почети / и си ги дарба въздари, / я мене, мамо, не чети, / нето ма дарба подари. Т. Панчев, РБЯд, 64. въздарявам се, въздаря се страд.
ВЪЗЦАРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от въздарявам и от въздарявам се.
ВЪЗДАЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение, отплата, възмездие. С такова добро той не само добива почет, вечна слава и благодарност от своите братя, нъ с тия братолюбиви работи той угождава и Богу и умира със светли надежди, че ще получи от него прилично въздаяние. ЦВ, 1857, бр. 333, 155. Понятията им за задгробния живот и за въздаянието секиму по заслугите били доста смутни. Н. Михайловски, ВИ (превод), 70.
— Друга форма: воздая`ние.
ВЪЗДВИ`ГАМ, -аш, несв.; въздви`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздви`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Асен е струвал и много добродетелни и богоугодни дела: той въздвигнал много черкви, училища и манастири. Д. Войников, КБИ, 133. Преди да изнамерят человеците изкуството да оставят вечни чрез писмото разните достопамятни случки, за спомен посаждали дръвя, въздвигали неизработени жъртвеници или купове камени. П. Р. Славейков, СК, 1852, 48. Той, [трудът] подобрява и въздвига чловека. Й. Груев, СП (превод), 125. Богът на бащите ни, който избра и възвиси нашия народ, като въздви`гна от Давидовото потомство, по обещанието си пред Израиля, спасителя Исуса. Д. Душанов, ИПЧ, 12. въздвигам се, въздвигна се страд.
ВЪЗДВИ`ГАМ СЕ несв.; въздви`гна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта. Ив. Богоров, КГ, 6. Но наскоро след платейский бой [Македонското царство] пак си придобило независимост и зело малко по малко да ся въздвига. ВИ, 37.
— Други форми: възвди`гам и воздви`гам.
ВЪЗДВИ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздвигам и от въздвигам се; въздигане. С това въздвигане на християнството в Европа свръша ся старата история. Й. Груев, КВИ (превод), 56.
— Друга форма: възвди`гане.
ВЪЗДВИ`ГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздвигане. Заради това, когато ни ся поиска помощ за тяхното въздвигание [на училищата], не трябва нищо да жалим, а трябва мило за драго да даваме и всякак да помагаме само по-скоро да станат. Лет., 1871, 243. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта и всякога това въздвигание става сравнено с пътя, когото той прави, като напреднува. Ив. Богоров, КГ, 6. Многобройни български юноши пътували в Русия, за да се образуват за учители и свещеници. Това ставало не само с помощта на търговците, но и на самото руско правителство, което сега начнало вече да се старае за въздвиганието на българите. Г. Бонев, БК (превод), 18.
ВЪЗДВИ`ГНА. Вж. въздвигам.
ВЪЗДВИЖЕНИЕ ср. 1. Остар. Книж. Въздигане.
2. Църк. Християнският празник Кръстовден (14 септември).
ВЪЗДЕБЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-дебел от обикновеното или отколкото се очаква. Катерина се загледа в лицето й, като че ли да погълне с поглед и последния трепет на усмивката й по алените, въздебели и едва-едва издути устни. Д. Талев, ЖС, 208. Продажбите в Анверс обаче били все така редовни — вероятно все от щоковете в складовете, каза вторият глас, малко въздебел и глух, като че човекът говореше със затворена уста. П. Спасов, ХлХ, 336. Челото му беше високо, изпъкнало, .., веждите леко свити и въздебели. Д. Спространов, С, 203.
ВЪЗДЕБЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздебел. До тях две госпожи, една млада .. и хубавица, .. и възрастна въздебеличка жена приказваха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 142. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон коне,
