подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини. Д. Талев, С II, 177-178. Надзърна през прозорците и видя, че някой вече духа в пепелта на огнището и палеше борина. Й. Вълчев, СКН, 76. „Мануше, душе, милото! / Кой беше снощи при тебе?“ / „О, море лудо, да младо! / Борина немах да светна, / темница беше не видох.“ Нар. пес., СбБрМ, 439.
— Друга (диал.) форма: бо`рна.
БОРИ`НА2 ж. Диал. Бял бор; борика. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Избрала й Рубинка, избрала избрала / й дърво борина / на Дамянча люлка направи, / че го във люлчица остави. Нар. пес., СбНУ XXVI, 85.
БОРИНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много борини2, гъсто израсли на едно място; борикаш.
БОРИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който продава борина. На чешмата идваха заморени косачи, .. Идваха боринари, катранджии и контрабандисти. Н. Хайтов, ШГ, 185.
БОРИНА`РИН, мн. борина`ри, м. Остар., сега простонар. Боринар. Помня много пъте той казваше: „Аз когато стана боринарин, месчината сред пладне изгрява и борината ми не струва пари — това е мойта работна рачешка.“ Ил. Блъсков, ЗК, 125.
БОРИНА`РКА ж. Жена боринар.
БОРИНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боринар. Боринарски занаят. Боринарски пазар.
БО`РИНКА1 ж. Умал. от борина1. При един от плетищата се спря, понадигна се на пръсти и огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора. П. Михайлов, ПЗ, 143. Сега малко боринка да имаше… А, ето! (Вади под печката някаква боринка и я цепи.) Н. Хайтов, ПЗ, 74. С нея [с кобилката] за дръвца одехме, / та се с дедото греехме, / с нея боринка карахме. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 295.
БО`РИНКА2 ж. Диал. Умал. от борина2. Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора, / .. / зелен бор, тънка боринка. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. Момчето копат пред църква, / момата копат зад църква. / На момче садат зелен бор, / на момичето — боринка. Нар. пес., СбВСтТ, 54.
БО`РИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борина1. Жената запали на огнището боринова главня и измъкна от една малка проста дървена ракла панталоните и ризата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 346.
БОРИТАРКА`Н м. Истор. 1. Титла на началник на военно-административна област в славянобългарската държава. На великия болярин Георги Сурсувул, когото [Симеон] назначи за управител на Белградската област, даде званието „боритаркан на Белград“. А. Гуляшки, ЗВ, 421.
2. Лице, което има такава титла. Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си дрехи. Д. Линков, ЗБ, 10. На граничната крепост в Белград бежанците биват посрещнати от българския боритаркан, военния наместник на княз Борис. Н. Драгова, КО, 68.
— Първобълг.
БОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Борец (в 3 знач.). Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове. Кр. Пишурка, МК (превод), 171.
БОРИ`ЧКА ж. Умал. от борика; малка борика. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта ..; преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме. Н. Хайтов, ПП, 21.
БОРИ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Боря някого леко, обикн. на игра, на шега. Бащата весело боричка малкия си син. боричкам се страд. от боричкам.
БОРИ`ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Боря се с някого леко, без голямо напрежение или несериозно, на игра. А в коридора Любчо се боричкаше с Розка. Д. Калфов, Избр. разк., 360. — Волчетата си бяха добре. И пасеха, и вода пиха. А този, Комура, се боричкаше с другите. Той много се боричка, Комура. Току си чатка рогите с тоз, с онзи. Й. Йовков, АМГ, 194-195. Възползувани от закъснението на учителката си, децата бяха се нахвърлили едно върху друго и се боричкаха. Ст. Чилингиров, РК, 196. Той чул джавкането на трите паленца, които се боричкали помежду си, отдадени на весела и безгрижна игра… Ем. Станев, ЯГ, 78. До лани тя му правеше колца, / на чергата боричкаше се с него, / ехтеше до тавана вик и смях. Бл. Димитрова, Л, 10.
2. Обикн. с предл. с. Като се вкопчвам в някого, в нещо, правя усилия да го надвия; боря се. Той видя на светлината на месечината, че другарят му отчаяно се боричкаше с десетина души. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76. Докторът си беше пехливан по рождение, щеше да се боричка с някого и за нещо до самата си смърт. Ем. Манов, БГ, 17. Овчарят се боричка с въртопа: тук крак се мерне, там ръка усилено се повдига, за нищо не може да се хване. П. Тодоров, И I, 12. // Само мн. Като се вкопчваме един в друг, всеки от нас прави физически усилия да надвие другия. Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали. Й. Йовков, АМГ, 89. Те се боричкаха и премятаха, дращеха се с нокти, хапеха месата си и отронваха откъслечни
