думи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43.
3. За чувства, желания, мисли и под. — намирам се в противоречие, в конфликт. В неспокойната му скъперническа душа се боричкаха страхове и надежди за обсебване на докторовата къща. Г. Караславов, ОХ III, 175. В душата на Васил Вишов се боричкаха — .. — тихата скръб на миналото и мощната горда радост по бъдещето. Ил. Волен, МДС, 131.
4. Разг. Действам активно, като полагам усилия, за да постигна нещо за своя изгода. Наистина положението ни би било много отчайващо, ако тия групи и партии се боричкаха само за власт. В. Нешков, Н, 316. Откак свят светува, хората все се боричкат помежду си — и все за кокала.* Ем. Манов, ДСР, 51.
БОРИ`ЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боричкам и от боричкам се. Той с любопитство следеше боричкането на ситите, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Хванаха ръката му, извиха я и след кратко боричкане камата падна. Сп. Кралевски, ВО, 112. Котерийни боричкания.
БОРИ`ЧКАНИЦА ж. Разг. Боричкане; бореница. Като циклон се развихри в няколко секунди една страшна тупаница и боричканица. Д. Калфов, Избр. разк., 129.
БОРИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Борбище. Пъстро множество беше образувало голям кръг в близката ливада и възбудено следеше словилите се борци .. Възбуждението мина всяка граница, когато на борището изскочи едър, снажен грък с кожени гащи. К. Петканов, ОБ, 183.
БО`РКА ж. Разг. Рудничарска бормашина. — Ааа, тука съм! Ти ли ме викаш, Павле? — Аз, я. Дай ми борката! — Ето, вземи я — и той му подаде бормашината, с която досега бе пробивал дупки. Ив. Мартинов, М, 92.
— От нем. bohren ’пробивам’.
БО`РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рудничар, който работи с борка. Подкопната машина бавно пропълзява край смолестата стена и с хобота си подравя въглищния* пласт, а след нея боркаджиите пробиват дълбоки дупки, зареждат взрив и бомбардират. РД, 1950, бр. 208, 2.
БО`РКАРБИД, мн. няма, м. Хим. Много твърдо вещество, съединение на бор с въглерод, използувано при рязане и обработка на метали.
БО`РКАРБИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който е направен от боркарбид. Боркарбидна шайба.
БОРКИ`НЯ ж. Жена, която се бори, отдава силите си за осъществяване на някаква идея, идеал. Слязоха предпазливо във вилата на кака Донка Станчева, уволнена народна учителка, боркиня и мъжествена жена. А. Каралийчев, НЗ, 84. В президиума се отделя от всички със своята оригинална фигура, .. Еужени Котон, една от най-пламенните боркини против войната. Г. Караславов, Избр. съч. III, 381.
БО`РМАШИНА ж. Машина за пробиване на дупки в метал, дърво камък и под. чрез въртене на режещ инструмент. Огромни бормашини къртят скалите. И успяват да влязат на дълбочина от няколко етажа. Г. Белев, КВА, 148. С въртеливо пробиване се пробиват въглища, меки и средно твърди скали. То се извършва с електрически и пневматични .. бормашини. Хр. Марков и др., ТБ, 99.
— От нем. Bohrmaschine.
БО`РМАШИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бормашина. Бормашинна обработка.
БО`РМАШИНИСТ м. Работник, който работи с бормашина. Машинистът и бормашинистът очистват едната галерия, двамата копачи-товарачи работят в предварително очистената галерия.
БО`РМАШИНИСТКА ж. Жена бормашинист.
БО`РНА. Вж. борвам.
БОРНЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Борнео, остров в Малайския архипелаг. Борнейско население. Борнейска растителност.
БОРНЕО`Л, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което се съдържа в камфоровото, розовото, лавандуловото масло и др. и се използува при производството на камфор и в парфюмерията.
— От собств.
БОРНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Медна руда с червеникавокафяв цвят и метален блясък, от която* се получава мед.
— От нем. собств.
БО`РНИЦА ж. Диал. Борина1 (във 2 знач.). — Либе, Калино, Калино, / стани ми оген наклади/ и борница ми запали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 105. Стана си Велин деверчо, / запали фенер борница / и отиде, та я доведе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 147.
◇ Тража си късмета с борница. Диал. Усилено си търся щастието.
Ще изгася (изгасих) борницата на някого. Разг. Ще убия (убих) някого. Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир .. „Слизай, мюфти Али, че сега ти изгасих борницата!“ Тогава чак омекна. Н. Хайтов, ПП, 99.
БО`РОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото бор1. Радомир разрови жаравата и рой искри лумнаха във весел хоровод към комина. Нахвърли борови цепенеци, замириса на смола и огнището оживя. М. Смилова, ДСВ, 97. Ходихме с учениците за
