с борба (като спортна дисциплина). Двама борци, голи до кръстовете, напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения, каквито им налага на всеки миг изискването на пехливанското изкуство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Пъстро множество беше образувало голям кръг в близката ливада и възбудено следеше словилите се борци. Други няколко двойки борци се разхождаха встрани от заборилите се и бледни, развълнувани чакаха своя ред. К. Петканов, ОБ, 183. Ако си борец, изниско се бори. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23. На срещата за европейско първенство българските борци се класираха на първо място.
4. Нов. Разг. Лице с мощна* физика, обикн. от средата на бивши спортисти, което се занимава с охранителска дейност или бизнес (понякога във връзка с престъпна групировка) и има добри доходи. Навалицата охранители започва да разбутва танцуващите [в дискотеката]. Това означава само едно — дошли са я борци, я политици. 24 часа, 1998, бр. 206, 18. // Разш. Бързо забогатял, обикн. по неправомерен начин човек с високо самочувствие.
5. Обикн. ед. Великденско яйце, което е останало здраво при чукане с други яйца; борак. — Ура! Моето излезе борец! — извика малкото момче, което държеше в ръка розово яйце с жълто патенце. Св. Минков, ПК, 19.
◇ Активен борец <против фашизма> <и капитализма>. В периода на 50-те — 80-те г. на XX в. — звание, присъждано на участник в политическите борби на комунистическата партия преди 9. IX. 1944., свързано и с ползване на редица привилегии. Можеше .. да се пенсионира предсрочно, защото беше активен борец против фашизма. А. Гуляшки, ДМС, 27. На един от митингите на СДС беше издигнат призивът „Да не създаваме нови „активни борци“!“ Приемаме го. Дем., 1990, бр. 48, 2.
БО`РЕЦ, мн. няма, м. Диал. Глухарче.
БОРИ`Д м. Хим. Съединение на химическия елемент бор с метал. Натриев борид. Манганов борид. Железен борид.
БО`РИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Рядко. Борен. Бориев хлорид. Бориев йодид.
БОРИ`КА ж. Диал. 1. Бял бор; борина2. Но отвреме-навреме полъхваше вятър, кестените зашумяваха, в насрещния двор двете тъмнозелени борики поклащаха върховете си. Й. Йовков, Разк. I, 175. Вятърът носеше странното и зловещо име Дърволом .. Само стройните и жилави борики не се страхуваха от него. Н. Хайтов, ПГ, 5. Вечно зелени борики / остри върше залюляха. К. Христов, ПХ, 33.
2. Бор1. Сняг затрупал, що се вика, / до връх елха и борика… Ем. Попдимитров, ПМ, 68. Израсле ми са два бора / у моя мала градина. / Бор на борика говори: / — „Расти ми, расти, борике“. Нар. пес., СбВСтТ, 159. Бяла борика. Черна борика.
◇ Конска борика. Полски хвощ; катърка3. Equisetum arvense.
БОРИКА`Ш м. Събир. Диал. Много борови, борикови дървета, гъсто израсли на едно място; борова гора, борикова гора, боринак. Бях си избрал една звезда, защото сам човек в планина е много сам .. Бученето на борикаша се отдръпваше, изоставяше ме, а моята звезда започна да позвънва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 151. „Борикаш“ е борова гора и не каква да е, а гъста (такова е диалектното значение на думата), следователно една дума заменя три — „гъста борова гора“. Н. Хайтов, П, 59.
БОРИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борика. Видя Орелът още как въздушното ято на дебелоклюните птици прелетя над върха и кацна на бориковите клони*, как започна разкълването на зрелите шишарки. Н. Хайтов, ПГ, 28. Борикова гора. Бориково дърво.
БОРИ`КОВИЦА ж. Диал. Кучешка гъба.
БОРИМЕ`ЧКА, -та, мн. -и, м. Разг. Много едър и силен човек; здравеняк. Този, който върви отляво до мене, е някакъв боримечка. Така ми изглежда в големия шофьорски кожух. В. Ченков, ЗХ, 104.
БОРИ`МКА ж. Диал. Борова дъска. Либе ми далеч отиде / в зелена гора борова / да дяла дъски боримки, / да прави нови хаири: / на турци пъстри джамии, / на християните черкови. Н. Геров, РБЯ I, 64.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БО`РИНА1 ж. 1. Смолиста треска, отцепена от борово дърво, която се използува за подпалване на огън, за осветление и др. Цене ле, Цене байова, / .., / запали китка борина, / в темница да ти не влизам. Нар. пес., СбВСтТ, 992. // Само ед. Събир. Много такива трески, събрани на едно място. Само едно местенце имало свободно за минаване — край реката. Една тясна и крива пътека, .. По нея минавали керваните с борина и кожи за полето и обратно — с жито… Н. Хайтов, ПП, 80. Кой би се покатерил сега нагоре към преградата от пламъци? Кой би минал по стълбите, които горяха като товар от борина? П. Вежинов, ДВ, 104. Стоя Диляна, почака, / .. / Три кола борина изгорила, / да доде Стефан, няма го. Нар. пес., СбВСт, 443. Сноп борина.
2. Прът, цепеница от бор, използвани като факел. Енчо и баща му носеха две големи запалени борини. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 303. Един четник вървеше напред и осветляваше пътя с една факла от борина, а след него водеха осъдения. Ив. Вазов, ЖИ, 112. И войниците продължиха своя път в тъмнината, като се ловяха един за друг,
