телефонна служба са учрежденските телефонни централи. ВН, 1960, бр. 2614, 2.
Като болен съм. Разг. Много съм притеснен, имам големи неприятности, грижи. Апартамента като построим, / не нрави ни се вехтия килим — / дорде не купим нов, сме като болни. О. Орлинов, СССР, 53.
БОЛЕ`РИН, мн. боле`ри, м. Диал. Богаташ. — Браво, Иване, браво, болерино! — .. — Виж го ти — в делник кокошка ще яде!… Й. Йовков, ПГ, 29. — Хаде да хванем Кара Иванова син Владя и да вземем малко пари и от него, защото той е прочут болерин. М. Кънчев, В, 51. Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе, виден болерин, /ала ти й грозна Грозданка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 64.
БОЛЕРО`1, мн. няма, ср. 1. Старинен национален испански танц в 3/4 такт, с умерено бързо темпо и характерен ритъм, който се подчертава с удари на кастанети. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. Започват весели волни танци (лезгинка, болеро и др.). П. Незнакомов, СНП, 216.
2. Музикално произведение, написано в ритъма на такъв танц.
— Исп. bolero през фр. boléro.
БОЛЕРО`2, мн. -а`, ср. Къса горна женска дреха без ръкави. Към костюмите се носят къси блузи — болера от жарсе, трико .. и др. ОФ, 1958, бр. 4397, 2. Малките болера с мъниста и пайети са част от гарнитурите, които украсяват черната рокля. ЖД, 1967, кн. 12, 23.
— Исп. bolero през фр. boléro.
БОЛЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богаташки. Погледни нашето чедо — погледни му червените странички .., а то е се от простите ястия, .. а да бях го хранила у дома с различни ястия, то щеше да изгледа блюдаво и сухо, както и другите болерски деца. П. Тодоров, МГ (превод), 65-66.
БО`ЛЕСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Нарушение на нормалната жизнена дейност на организма или на негов орган, система. Лицето му бледо, сегиз-тогиз покашлюва. Признаци на гръдна болест се отбелязват у него. П. Тодоров, Събр. пр. II, 415. На масата се поведе разговор за болестта рак и за това, дали тя е излечима или не. П. Незнакомов, БЧ, 88. — Момчето ти страда от бъбречна болест. Г. Караславов, СИ, 41. Слабо беше [момичето], изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък. Й. Йовков, ВАХ, 115. — Блазе им! — ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Голо здраве — жива болест. Погов. Всяка болест си има свой лек, ала го хората не знаят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Препарати срещу болестите по растенията. Ваксина против болестта шап по животните. Детски болести. Кожни болести. Социални болести. Вътрешни болести. Заразни болести. Очни болести. Нервни болести. Стомашни болести. • Нар.-поет. Болест, болея. Защо ти са, братко, тъй жълти ръцете / и образа синкав, подпухнал? / Болял ли си болест невярна, че тъй ти / миришеш на пръст, на подмухнал? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.
2. Прен. Проява или влечение, пристрастие към нещо, което е извън границите на нормалното, естественото; страст, слабост. Картите са неговата болест. △ Пиенето стана болест у него.
3. Остар. Болка. От мрачина тя не можеше да забележи що има напреде й, силно ся припъна на дървотника, удари ся и от болест с глас викна. Ил. Блъскав, ИС, 24. Той скърцаше със зъби и си изкриви лицето от предсмъртната болест; коремът му беше разкъсан от куршумите. Ц. Гинчев, ГК, 385. Нема той не знае, че сяко едно рязане причинява болест и мъки? Л. Каравелов, Съч. II, 6. Тя изтеглила страшни болести от зъба си и никому не се решавала да се повери да й го извади. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Изтласкан от улицата, ударен силно в главата, просълзен от болест ли, от гняв ли, от жалост ли, той току се обаждаше, горкият, с пресечен глас. Ал. Константинов, БГ, 127. • Обр. Въпросът за железниците — хроническата болест на българската политика — се възобнови, тоя път още по-критически. С. Радев, ССБ I, 326.
◇ Алцхаймерова болест; болест на Алцхаймер. Мед. Форма на пред старческа деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта.
Английска болест. Остар. Мед. Рахит. Болестта рахит е известна отдавна. За пръв път е описана подробно от англичанина Глисон в 1650 год.; нарича се още и английска болест. ПН, 1934, кн. 3, 39.
Бюргерова болест; болест на Бюргер. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвет, на каналите им и последваща гангрена на засегнатите места.
Захарна болест. Разг. Диабет.
Лъчева болест. Мед. Болестни прояви, предизвикани от външно въздействие на йонизиращи лъчения или от попаднали в организма радиоактивни вещества, които увреждат най-силно кръвотворните и половите органи и лимфната система.
Морска болест. Болестно състояние у човека, предизвикано от люлеенето при пътуване, обикн. с кораб по море или океан, което се характеризира с виене на свят, гадене, повръщане, главоболие. — Хванала ме е морската болест и не мога да се държа на краката си — оплакал се бояджията. — Ти върви сам на вечеря, а аз ще
