похапна тук каквото си донесъл. Св. Минков, ПШ, 160. При най-весело настроение напуснахме Бургас и поехме Черно море, .. Морската болест прати в легло почти всички студенти. БД, 1909, бр. 1, 1.
Срамна болест. Разг. Венерическа болест. Павел бе заразил невестата си с нечиста и срамна болест, която тя криеше. Елин Пелин, Съч. III, 73. Той [попът] се сви мълчаливо, мислейки за голямата си дъщеря, чието лице се бе изринало от пъпките на срамната болест. Д. Димов, Т, 647.
> Жива болест. Разг. Употребява се за нещо, което може да предизвика болест, да доведе до заболяване или до някаква вреда, загуба. „За залежалите стоки и преоценките ли ще ме питате? Жива болест са те за нас! Елате да ви заведа да видите как е нахвърляна стока за стотици хиляди левове, за която държавата е броила суха пара!“ О, 1978, кн. 13, 27-28. Тая мъгла, дето я дишаме в София, си е жива болест.
БО`ЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Който е свързан с болест. В съда се яви мъжът й и представи медицинско свидетелство за болестното състояние на жена си. Н. Каралиева, Н, 113. Когато в дадена клетка настъпят болестни (патологични) процеси, ние съдим за тях най-добре по изгледа на ядрото. Р. Райчев, НКД, 12. Появяването на безсъница е сериозен болестен знак, който налага неотложно лечение. Пр, 1952, кн. 6, 34. Болестни симптоми. Болестно огнище.
2. Остар. Болен (в 1 знач.); болнав. За слаб и болестен човек млякото не е твърде добра храна. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. Еще един път старий и болестний Мурат стъпи на престола. П. Р. Славейков, СК, 86. Сички болестни, освен килава Яна. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 116.
3. Остар. Болезнен (във 2, 3 и 4 знач.). И болестна жажда обзе го / да види пак родния край. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 19. Издала един болестен и прощален вик и с този вик душата й улетяла в небесата. Ст. Ботьов,* К (превод), 235. „Стояхме“, пише ни един приятел, „сички в нямо непоклащане, сълза болестна росеше нашите лица“. К. Мирски, Ч, 1875, кн. 3, 124.
БО`ЛЕСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Болен човек; болник, боляк. Изнасяли са болестниците по улиците и туряли на постелки, да би ги макар сянката апостолска осенила. З. Петров и др., ЧБ ( превод), 244. Към залибените аз всякога имах голяма слабост. Считах ги за болестници, които страдаят от благородна болест. Св. Миларов, СЦТ, 136.
БО`ЛЕСТНИЦА ж. Диал. Болна жена; болни`ца.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОЛЕСТОТВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който причинява, предизвиква заболяване; патогенен. Болестотворни микроорганизми. Болестотворни бактерии. Болестотворен вирус. Болестотворни гъбички. Болестотворни нервни импулси. Болестотворен фактор.
БОЛЕСТОТВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на болестотворен. Кръвният застой .. също ще промени действието на много от лекарствата и ще се засили болестотворността на някои микроорганизми. К, 1970, кн. 4, 39.
БОЛЕСТЧИ`ЦА ж. Разг. Умал. от болест. — Ама зная аз болестчицата ни. И най-голямото наше дело остава неозвучено, потулено, защото не си връзваме сами гащите Д. Вълев, З, 205.
БОЛЕ`ХЧИЦА ж. Диал. Зъл дух, който причинява болести. В Средни Родопи болестотворните духове се наричат „болехчици“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 147.
— Друга форма: болехчи`ца.
БОЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. боля`х, прич. мин. св. деят. боля`л, -а, -о, мн. боле`ли, непрех. 1. С пред. за. Изпитвам загриженост за доброто на някого или нещо; мисля. Хлапаци, нехранимайковци! Разбират ли те висшите интереси на страната? Болеят ли те за независимостта и величието на отечеството ни? Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 28. Нашият народ трябва да се приучава да более за всяка птица, .., да пази като скъп дар от природата всяко гнездо. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
2. Остар. Боледувам; бол нея, боля, болувам, болявам. Бедна мома се более, а домашните грижи не са татова работа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 56. Попитайте и доктора Берона, който в това време гледаше учениците, и той ще ви каже, че повечето болееха от простуда. С, 1872, бр. 43, 338. Деца, които са приучени да ся хранят всякий ден с мляко, биват здрави и червени и по-малко болеят, кога са поболят. Лет., 1871, 144-145.
з. Остар. Изпитвам душевна болка, мъка; страдам, скърбя. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Смилова, ДСВ, 45. За вас сега мислим, о, скъпи герои, / .. / далеко от вази — с вас мъки делиме, / от вашите рани и ние болеем. Ив. Вазов, Съч. V, 138. Неговият син загина на фронта, Танчови болееха по него, но все пак в къщи имат мъжка ръка. К. Григоров, ТГ, 78. — Петкоолу! — ахна старият свещеник и машинално се прекръсти. — Бог да го прости! Той искрено болееше за стареца и се омърлуши .., онемял от горест. А. Христофоров, А, 88.
БОЛИВИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Лице от основното население на Боливия (държава в централната част на Южна Америка). По потона на залата са наредени националните
