ВЪЗВА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Писмено обръщение към общество, народ, с което се призовава да се съдейства за извършването на нещо, имащо голяма обществена важност. Чендов бе получил заповед от Главния щаб за обявяване на въстанието и въз-вание към народа. Д. Талев, И, 504. Народът с жажда четеше тия възвания против правителството и с нетърпение очакваше митинга. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Ние ще да обнародваме особено възвание и към нашата емиграция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. Тая радост и надеждите за близко освобождение са изразени най-ярко от Българския централен комитет в Букурещ (..) в неговото възвание към българския народ. Ист. X и XI кл, 199. Тя [Леди Странгфорд] прави възвание, да й са внесат колкото по-скоро материални средства, за да помогне на населението [в България]. НБ, 1877, бр.
70, 272.
2. Остар. Книж. Обръщение, призив, зов; въззив. — Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема раз-лично окончание. Г. Миркович, КМБГ, 9.
ВЪЗВА`РА1 ж. Диал. Отвара.
— ОгСт. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЗВА`РА2 ж. Диал. Размирица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВАРЯ`. Вж. възварявам и възва-рям.
ВЪЗВАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Довеждам (обикн. вода) чрез варене до точката на ки-пене; варя, възвирам. Количеството на енергията, която трябва да се отдели, напр. при синтезата на 4 г. хелий от 4 г. водород, се равнява на около 600 000 000 големи калории — енергия, която, ако се превърне в топлина, може да възвари 6 000 000 литра вода. Хим. VII кл, 1950, 35.
2. Остар. и диал. Правя нещо да стане готово, обикн. за ядене или пиене, чрез варене, варя нещо колкото е необходимо; сварявам.
— Бързам за конака — отвърна турчинът, като се задъхваше. — Работата няма да избяга, Али ефенди. Ей сега ще ти възваря едно кафенце. Д. Марчевски, ДВ, 25. На огнище запустено / огън буен разгори ща/ и в гърне необжежено / либно биле възвари ща. Ив. Вазов, Съч. IV, 132. Да са изцери болният, трябува да лежи в една стая,.., да пие сок от попарен ружав цвят с шекер или да възвари корене от слез. Ив. Богоров, СЛ,
39. Възваряват сока, наливат в него размит вар и го прецеждат през въглища от кости, за да побелее. Т. Икономов, ЧПГ, 111. Прясно мляко с четири драми жълти захар възвари добре и пий от него сутра вечер горещо по две чаши. П. Р. Славейков, СК, 95. Възвари в проста вода наполовина сладки и горчиви мигдали (бадеми), олющи ги, па им присипи малко вода, та ги смажи и направи на рядка каша. Лет., 1872, 255.
възварявам се, възваря се страд. Разтворът се възварява, за да се отстрани кислородът, който се намира разтворен във водата, след което се оставя няколко часа на спокойствие, за да се избистри. Н. Преславски и др., НПБ, 172. Тая вода ся възварява, па пак ся полива отгоре .. въз пепелта. Лет., 1872,255.
ВЪЗВАРЯ`ВАМ СЕ несв.у ; възваря се св., непрех. Остар. и диал. Ставам готов чрез варене; сварявам се, възвирам. Днес тя вари в него петурки с прясно мляко. Възварят ли се, ще ги изсипе в една паница. Т. Влайков, Пр I, 182.
ВЪЗВАРЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възварявам и от възварявам се.
ВЪЗВАРЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Възварявам. възварям се, възваря се страд. ВЪЗВАРЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); възваря се св., непрех. Възварявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВА`РЯНЕ ср. Остар. и диал. Рядко. Отгл. същ. от възварям и от възварям се; възваряваие.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВДИ`ГАМ, -аш, несв.; възвдигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възвдйг-нат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам, въз-вдигам се, възвдигна се страд. Чухме от него [Чолаков] радостна и весма приятна вест: что под мудро и благодетелно управление и покровителство на Великаго наше-го Самодържавца се възвдигат повседека в наши страни порядочни училища. АНГ, 1911, кн. 1,520.
ВЪЗВДИ`ГАМ СЕ несв.; възвдигна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се.
— Друга форма: въздвйгам.
ВЪЗВДЙ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвдигам и от възвдигам се; въздигане.
— Друга форма: въздвйгане.
ВЪЗВДЙ`ГНА. Вж. възвдигам.
ВЪЗВЕДА`. Вж. възвеждам.
ВЪЗВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; възведа, -еш, мин. св. възведох, прич. мин. св. деят. възвел, св., прех. 1. Остар. и диал. Повеждам някого нагоре. Ангелина му позна пръстен, / па го възведе нагоре в собата, / па му свари горливо каве. Нар. пес., СбНУ ХЪШ,
542. Кога свърших, в ръце си ме прегърна [учителят]./ И тъй, по пътя, кой ми бе познат, / от таз долина ме изнесе черна, / и лек и бръз, по стръмни канари / възведе ме. К. Величков, Ад (превод), 169.
2. Остар. Книж. Насочвам, обръщам нагоре (очи, поглед и под.), издигам, повдигам (очи). Аз възвеждам очи — небето е модро и свежо, като че ли не е небо, а млада невяста, рано ранила по работа и, пътем на някой извор, наплискала бяло лице... П. П.
