Page:RBE Tom2.djvu/600

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


Славейков, Събр. съч. (VI) 2, 378. Старецът възведе очи към небето и като вдигна ръце, извика: — О праведний боже! Какво правосъдие е това? Що да правя? П. Р. Славейков, ЦП II, 142. Когато пустинникът се намерил в крайна опасност, то възвел очите си нагоре и поискал помощ. С, 1872, бр. 33, 262.

3. Прен. Остар. Книж. Прех. и с др. същ. с предл. към. Причислявам, отнасям, обикн. писмен текст към първообраза (оригинала) му въз основа на някакви данни; извеждам, отвеждам.

4. Прен. Остар. Книж. Прех. и с др. същ. с предл. на, в. Издигам някого в по-висока степен, чин, сан. Кралят и кралицата посрещнали Коломба с големи почести, възвели го на чин гранд и го назначили за вицекрал на новооткритата земя. Лет., 1873, 129. Император Михаил знаеше всичко това, и за да възпре Тертера от намерението му, намисли да го възведе в достойнство деспот. Д. Войников, КБИ, 163. В сана на архонта те от благодарност възвели Медона, сина на славноумрелия цар Кодра. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 156.

5. Прен. Остар. Книж. Издигам до по-висш етап на развитие и утвърждавам (идея, акт, философско течение и под.); възвисявам. Херберт Спенсер —който в крайните си заключения възвежда в принцип днешните анархически отношения в обществото, в своето произведение „Основания на социологията“ приема, че человеческото общество еволира към диференцията. Д. Благоев, ЛКС, 101-102. „Ако .. Платон и Аристотел са попаднали в рая, то значи, че въобще хората могат да се спасяват във всяка религия;“ индиферентизмът по този начин бил възведен на степента на философска доктрина. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 82. възвеждам се, възведа се страд. Даже отклоненията на персийските редакции на занимающите нас повести могат да се възведат към индийските първообрази. СбНУ II, 172. Защото мнения, които още вчера се възвеждаха в убеждения и се защищаваха с плам, днес не само се изоставят, но и се воюва против тях със същия плам. Д. Благоев, ЛКС, 79.

Възвеждам / възведа на престола някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. Сичките реформи и променения .. се извършват с цел да се изберат такива валие и генерале, които съчувствуват на намерението на султана да възведе сина си на османовия престол. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268. В България тогаз избухнал мятеж — и на престола възвели Сабина. Т. Шишков, ИБН, 113.

— Друга (остар.) форма: възво`ждане.


ВЪЗВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвеждам и от възвеждам се. — Въпросите не са за мястото ни в света, който ни заобикаля, а за единството на целия народ, за възвеждането му още по-напред. И. Вълчев, СКН, 405.


ВЪЗВЕЛИЧА`. Вж. възвеличавам.


ВЪЗВЕЛИЧА`ВАМ, -аш, несв.; възвелича`, -и`ш, мин. св. -и`х и (рядко) възвелича`я, -а`еш, мин. св. възвелича`х, св., прех. Книж. Величая някого или нещо прекалено много; възхвалявам. Колкото и да възвеличава българската храброст и да я поставя високо над гръцкото лукавство и безсилие, Паисий намира нещо твърде скръбно в постоянните вражди и войни между българи и гърци. Б. Пенев, НБВ, 52. Художникът, който е сътворил това дело, е един голям поет. И ние трябва да го възвеличим тук, защото за пръв път мраморът трепти и пее под ръката на един български ваятел. Худ., 1909, кн. 4, 18. — А пък всъщност, знаете ли, че той яздеше възседнал бял кон, загърнат в пурпурна мантия, а зад него блестяха сабите на царска свита, ечаха медни тръби и хиляди гърла цепеха въздуха: — Слава! Слава вовеки! Ти възвеличи племето си! Г. Райчев, Избр. съч. II, 142. Католическите богослови утвърждават, че даже бракът не оправдава любовта към жената; поетите пък, .., излезли такива пакостници, че възвеличили и обоготворили свободната любов. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 78. възвеличавам се, възвелича се и възведичая се страд. — Старият Мохамед Кюпрюли, да бъде свята паметта му, забрани кафето, ала синът му, сегашният велик везир, Ахмед Кюпрюли, да се възвеличи името му, отново позволи на правоверните да го пият. А. Дончев, ВР, 43.


ВЪЗВЕЛИЧА`ВАМ СЕ несв.; възвелича` се и (рядко) възвелича`я се св., непрех. Книж. Ставам прославен, прочут поради достойнствата си. А те [книжници и мъдреци], като помислили малко, рекли на царя: „На това място, дето седиш сега, ще се издигне град и ще се нарече Цариград, и ще се прослави, и ще се възвеличи из цялата вселена повече от всички други градове.“ Ст. Загорчинов, ДП, 467.


ВЪЗВЕЛИЧА`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възвеличавам и от възвеличавам се; възхваляване. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси, .., това възвеличаване на страстите и тази омраза към яловата разсъдъчност — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Неравен в отношенията си с хората, както в творчеството си, .. понякога той [Антон Страшимиров] с еднаква лекота минаваше от възвеличаване до отричане и обратно. К. Константинов, ППГ, 144.


ВЪЗВЕЛИЧА`Я. Вж. възвеличавам.


ВЪЗВЕСЕЛЯ`. Вж. възвеселявам.


ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвеселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж.