Развеселявам. И тогава ще се покачим с тебе на моста в Будапеща, ще се прегърнем, ще разперим кървавоогнени крила и сатанински радостна гръмотевица ще възвесели нашата братска Маджарска земя! Ал. Константинов, Съч. I, 14. — Драги знакоми, вашето дружество мя възвесели крайно. Д. Войников, РК, 99-100. възвеселявам се, възвеселя се страд.
ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възвеселя` се св., непрех. Остар. Книж. Развеселявам се.
ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвеселявам и от възвеселявам се; развеселяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Ритор. Лице, което носи, е носител на нова важна или тържествена вест; известител. Паисий не е като Петрарка възвестител на една целна система от нови идеи, желания и чувства на един нов мироглед. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 78. Полустолетйе веч минава, / а все по-жив си, Ботьов, ти — / .. / Ти наш си брат, водач, учител, / и наш закрилник всемогъщ, / балканският Йоан Кръстител, / на нов Месия възвестител, / със дух клокочещ, вездесъщ… Д. Полянов, Избр. ст, 44.
ВЪЗВЕСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Ритор. Жена възвестител; известителка.
ВЪЗВЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Индив. Предвестник. Радостта на освободените и новото поприще за работа, що се отваря пред погледа му като втурване на пролетен вятър, възвестник на нови дни, измитат из душата му праха на миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. IV (1), 98.
ВЪЗВЕСТЯ`. Вж. възвестявам.
ВЪЗВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Ритор. Съобщавам тържествено за някакво важно събитие. Нашите гърмежи и звънът на камбаните ще възвестят, че най-после се започва народното въстание срещу смъртните ни врагове! П. Стъпов, ЖСН, 236. С топовни гърмежи възвестиха идването на мира. След първия изблик на неудържима радост, войниците изведнъж се умърлушиха и почнаха да се прибират. — Не ме радва този мир. Къде ще идем сега? А. Каралийчев, ПГ, 168-169. — Ти ще идеш в Преслав, та по стъгди и улици ще възвестиш края на това царство! Н. Райнов, ВДБ, 177. Телеграми фучат по всички краища и зловещо възвестяват за нови и нови жертви на свирепостта. Ал. Константинов, Съч. I, 144. Понякога привечер, когато църковните звънарници възвестяваха идващ празник .., при писеца Йоан се отбиваше момичето Йулита. П. Константинов, ПИГ, 27. С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход, / на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 30. възвестявам се, възвестя се страд. Тръгването винаги се възвестяваше с тръбен рог. Гр. Угаров, ПСЗ, 398.
ВЪЗВЕСТЯ`ВАНЕ ср. Книж. Ритор. Отгл. същ. от възвестявам и от възвестявам се.
ВЪЗВЕЩА`ВАМ, -аш, несв.; възвеща`я, -а`еш, мин. св. възвеща`х, св., прех. Остар. Книж. Възвестявам. Къде си време паметно и мило, / кога гласях със струни велегласно / народний свяс да будя из мъртвило, / да възвещавам бъдеще по-ясно. Хр. Белчев, Избр. съч., 45. И възвещал в нетленно слово / на времето завета скрит, / възлез на своя бряг отново, / хвърли в морето меч и щит! Т. Траянов, Съч. III, 31. Пророчески възвещават, че за божеството щеше да бъде невъзможно да устрои други мир. Ч, 1871, бр. 7, 206. възвещавам се, възвещая се страд. И тъй братя! Нека ви е познато, че чрез него [Исус] само ви ся възвещава прошка на греховете. Д. Душанов, ИПЧ, 12.
ВЪЗВЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвещавам и от възвещавам се; възвестяване.
ВЪЗВЕЩА`Я. Вж. възвещавам.
ВЪЗВИ`ВАМ, -аш, несв.; възви`я, .-и`еш, мин. св. възви`х, прич. мин. страд. възви`т, св. Разг. 1. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам, извивам1. Докато Демир размисляше дали да се притули зад най-близката ограда, конникът профуча край него, отмина го и най-неочаквано направи дъга, възви и застана на десетина крачки от мястото, където той се беше спрял. А. Гуляшки, МТС, 197. Момъкът възви наляво и тръгна надолу по дългата улица из турската махала. Д. Марчевски, ДВ, 79. — Дорчо… Дорчо… Дорчо, — извика Андрешко след коня и почна да го мами. Но той, уплашен от водата, възви назад и бавно се изгуби в тъмнината към брега. Елин Пелин, Съч. I, 50. Каруцата с учителката беше вече далеч, възви настрана и едва-едва долиташе някоя мелодична нота от колелата й. Й. Йовков, ПГ, 56-57. Бялата шейна се понесе бързо и възви зад ъгъла на най-близката улица. Св. Минков, СЦ (превод), 42. // За път, пътека, река и под. — изменям посоката си, като правя завой; извивам1. — Виждаш ли оня баир насреща, .. Пътеката вървеше по него, възвиваше надолу зад канарата, .., и прекрояваше букака. Н. Хайтов, ШГ, 25.
2. Прех. Правя нещо (обикн. превозно средство, кон и под.) да промени посоката на движението си, като завие настрани или назад; извивам1, обръщам. Тя видя колибата на Кутмака, .. Нона, възви файтона и .. тръгна нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 168. Другарите му .. гледаха плахо; па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите Саръ-Къойци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Той почнал да вика и уж развял
