2. Обхваща ме чувство на досада, отегчение, нетърпимост към нещо, което става много-кратно или продължително; дотяга ми, омръзва ми, опротивява ми, втръсва ми. Осман беше балкански човек, свикнал на прясно месо, на мляко. В бащината му къща се на-мираше от тези яденета. А оттатък беше му се втръснало да бърка в консервените кутии и да лапа от залоената американска храна. Б. Несторов, СР, 260. — Ката утрин ще се проточат през мегданя хаджи Ан-дрея, хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.
ВТРЪ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втръсвам, втръсвам се и от втръсва ми <се>. По цяла седмица спяха на нивата, все със сухоежбина прекарваха, царевичният хляб и кромидът им омръзваха до втръсване. Г. Караславов, Тат., 154. Еднообразната работа ни отегчава до втръсване, търпението ни се изчерпва до капчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 22.
ВТРЪ`СНА. Вж. втръсвам.
ВТУ`ЛКА ж. Техн. 1. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. За да се намали триенето и износването на шийките на валовете, между лагера и шийката се поставят бронзови или чугунени втулки. М. Тодоров и др., ТМСС, 134. По-сетне смених върбовата пръчка [за риболов] с тръстикова. Тук вече имаше нещо по-модерно .. Втулки, пръстенчета, макаричка с навит конец. Д. Калфов, ИТШ, 137.
2. Конусообразна дървена или металическа запушалка. Когато се налага краят на бергманова тръба да не завършва в кутия, се поставя втулка. Ел XI кл, 1965,42.
— Рус. втулка.
ВТУ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от ВТУ`ЛКА. Втулков съединител. Втулков лагер.
ВТУ`ЛЧИЦА ж. Техн. Умал. от втулка.
ВТУ`НЕ нареч. Остар. Напразно, наха-лос. Желая и напред да е послушен, зачто-то както му часто казувам, ако ся разврати, втуне му е науката; той сега не е малък и разбира доброто. АНГ I, 11.
ВТУ`РВАМ, -аш, несв:, втурна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втурнат, св., прех. Диал. Турям нещо вътре в друго; вмествам, втурям (Ст. Младенов, БТР) втурвам се, втурна се страд.
ВТУ`РВАМ СЕ, -аш се, несв:, втурна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Затич-вам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока, към някого или нещо; впускам се, устремявам се, затирвам се. Бай Илия трепва и с неукротим бяс се втурва по посока на гласа. Ив. Хаджийски, БДНН
I, 153. Отначало тълпата се втурна, но след стотина крачки устремът й започна да отслабва. Мнозина, де разбрали, де не разбрали къде отиват, взеха да изостават. Ем. Станев, ИК I и II, 126. Без да разберат какво става, .. войниците се втурват напред, събират се накуп и се блъскат. Й. Йовков, Разк. I, 83. Самотните врани, които се втурваха след шейната, грачеха жално. В. Нешков, Н, 39. • Със съюз дай следв. гл. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3.
2. Влизам стремително някъде; нахлувам. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78.
— Пеньо е загинал .. И изведнаж остър писък се разнася в двора. Двете жени се втурват вкъщи да кажат на старите. Ив. Бу-рин, НП, 37. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той, като се втурна в гостната с широкия миндерлък. А. Гуляшки, МТС, 58. И в двора втурна се навалица: пристигна / дружина конници пред пътните врата. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 176. • Обр. Тя [смъртта] се втурваше сред най-голямото безгрижие, сред смеха и шегите, отнасяше жертвицге си още с усмивката на устните им. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Образът на тая девойка, зърнат и на други страници, няколко пъти вече се втурваше в мислите му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
3. Прен. Включвам се енергично, с увлечение в нещо; впускам се. Славейков .. избира друго поприще, в което се втурва с всичката своя млада енергия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. Когато възмъжава Евгений шумно се втурва в светския живот. Лит. X кл, 15.
4. Обикн. със съюз дай следв. гл. Започвам да извършвам стремително или енергично, с увлечение действието, означено от втория глагол. Той [Чарлз] се опита в разни занаяти. Блъска се по параходни компании, втурна се да спекулира със земи, заемаше хотели и барове. П. Спасов, ХлХ, 13. Всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. След паметника на Вазов с някакво завидно усърдие нашите скулптори заедно с нашите власти се втурнаха в поставяне на паметници. Ал. Гетман и др., СБ, 83.
ВТУ`РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурвам и от втурвам се; вместване, вту-ряне!.
ВТУ`РВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втурвам се. Приказката на Нанка се прекъсна от внезапното втурване в стаята на русокосото Софче. Т. Влайков, Съч. И, 178. Колкото вниманието на съвременниците да е било погълнато от трескавата подготовка на четнишки втурвания в България .., все пак имало е далновидни дейци, които при надеждата за скорошно отхвърляне на политическото иго са слагали на обсъждане въпроса за насоките на
