Съч. I, 32. Ти, тежък чук, кови го [меча] всепобеден — / на живий тежката съдба да облекчи! П. П. Славейков, Събр. пр, III, 194.
ВСЕПОБЕ`ДНО. Книж. Нареч. от всепобеден. Всепобедно / нахлува тука новото — безшумно / изчезва всичко старо и достойно. Д. Стоевски, ВТ (превод), 67.
ВСЕПОБЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всепобеден.
ВСЕПОБЕЖДА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеден. А във въздуха се разнесе звън, .., тържественият химн на пролетта, на всепобеждаващия живот… Д. Спространов, С, 330. Основно качество, с което Йовков често идеализира своите герои, е всепобеждаващата женска хубост. Лит. XI кл., 230.
ВСЕПОГЛЪ`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който поглъща, поема в себе си всичко. В далечното минало представата за всепоглъщащата водна стихия, която вещае края на света, е била още по-ярка. НТМ, 1966, кн. 215, 41. Неведнъж се удивлявах на упорството на виетнамския селянин, който педя по педя е завоювал земята в Делтата или педя по педя я е изтръгвал от всепоглъщащата джунгла. Ал. Гетман, ВС, 343.
2. Прен. Който обзема, поглъща, овладява съзнанието или психиката на някого. И друг път е поливала градинката, .., но като че никога не е изпитвала такава голяма, .., всепоглъщаща радост. А. Каменова, ХГ, 122. „Ако той би живял в наше време, той би могъл да се развлича през свободните си часове с всепоглъщащо четене на детективски романи или с решаване на кръстословици…“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 216.
ВСЕПОЗНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Познат, известен на всички; всеизвестен. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски, Б, 27.
ВСЕПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Извънредно покорен, покорен във всичко. Според него климатът е причина, дето някои си народи напреднуват .., а други живеят равнодушно ..: .. едни стават завоевателни и деятелни, а други биват лениви и всепокорни. Ч, 1870, бр. 5, 130.
ВСЕПОКО`РНО. Остар. Книж. Нареч. от всепокорен. Гердан чорбаджи коленичи всепокорно, стори темане и каза: — Бей ефендим, такива работи изгарят ръцете на человека. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74.
ВСЕПОКОРЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който покорява, подчинява всички или покорява изцяло, напълно. Васил Левски е една от най-ярките звезди на българската национална революция. Той е пленявал Вазов с действената си личност, с всепокоряващата си воля, с необикновената си преданост на народното дело. Лит. X кл, 198.
2. Който привлича, спечелва всички. Тя притежава несравнима прелест; нейният чар е всепокоряващ… Наред с това обаче планината крие коварни изненади. Й. Попов, ТС, 17.
ВСЕПОНЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е разбираем, понятен за всички. Езикът на музиката е всепонятен.
ВСЕПРЕ`ДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Обикн. пред името на изпращача в учтив завършек на писмо — който е изцяло, напълно предан някому или на нещо. „Приемете с Бобчева най-сърдечните ми благопожелания. Твой всепредан К. Величков.“ СбЦГМГ, 254.
ВСЕПРЕПОДО`БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на йеромонах или обръщение към него за израз на уважение. На свършвание председателят на общината, негово всепреподобие икономът поп Христо, предизвести публиката за второто тържество. У, 1871, бр. 16, 250-251.
ВСЕПРИЗНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е признат от всички; общопризнат. Каравелов беше човек високо просветен, всепризнат писател, редактор на вестник. Ст. Дичев, ЗС II, 473. Той трябваше да възстанови засегнатия си авторитет на всепризнат главатар в игри, в лудории, в .. похождения по чужди овощни градини. Т. Харманджиев, Р, 98. Всепризнат учен.
ВСЕПРОНИ`КВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който прониква навсякъде, във всичко. Вацлав бе усетил дъха на морето още на пристанището, .. Мирисът бе силен и всепроникващ — той го зашемети за един миг, като непознат алкохол. П. Вежинов, ДБ, 56-57. Имаше тогава детската ми душа всепроникващи очички — всичко виждаше, пък нямаше думи да го изрази. Ем. Станев, А, 11-12. Всепроникващи лъчи.
ВСЕПРОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Всеопрощение. Готов за всепрощение / към вчерашний враг твой, / ти фърляш във забвение / обидите безброй. Ив. Вазов, Съч. V, 143.
— Рус. всепрощение.
ВСЕРУСИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Всеруски. Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗС I, 327. Всерусийски събор.
— Друга (остар. книж.) форма: всероси`йски (рус.).
ВСЕРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до цяла Русия или до всички руси;
