шен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни. К. Христов, ПП II, 130.
ВЪНКАШНИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек. КН, 1873, кн. 5, 31.
ВЪНКАШНО нареч. Остар. и диал. Външно. И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно,.., втурва се към дръвника. К. Георгиев, ВНП, 95. А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен! Ем. Попдимитров, СР, 156. В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно. Хр. Даалиев, ТИА, 19. Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма. К. Величков, ПССъч.
VIII, 127.
ВЪНКАШНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спрет-натостта и чистотата на простото му селско облекло. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Много, много., са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкаш-ността. Ч, 1875, бр. 8, 368. Погледът е като вънкашност на нашата душа. В. Чола-ков, БКн, 1859, кн. 1, 81.
ВЪНШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. Противоп. вътрешен. И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Ив. Вазов, Съч. X, 28. Пред Тодора-кевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка. К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. Противоп. вътрешен. Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение. И. Иванов и др., ГО,
88. Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28.
2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. Противоп. вътрешен. Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб. Ал. Бабек, МЕ, 209. И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака. Д. Ангелов, ЖС, 197. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване. // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. Противоп. вътрешен. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Външен пласт. Външни автомобилни гуми. // Който е на най-от-далечената, периферна част от някакъв център. Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята. Н. Николов и др., СС, 45. Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра. Б. Такев и др., Б, 171.
3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. Противоп. вътрешен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ,
161. Благодарение на външни застъпничества,.., „непоправимия вироглавец“ достоя-ва в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.
4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. Противоп. вътрешен. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Че макар пред външни хора и да скрива,.., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка. Т. Влайков, Пр I, 108-109. Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, оило в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, даи се реши и изпълни от дружеството. И. Йовков, Ж 1945, 104. Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него. Д. Талев, ПК, 14.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със зад-гранична дейност, със зъдгранични дела. Противоп. вътрешен. На другия ден, на
