Page:RBE Tom2.djvu/710

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


път за болницата, Евгени намери из улиците още няколко позива против външната политика на правителството. Д. Ангелов, ЖС, 39. В кабинета на министъра на външните работи ставаха денонощни съвещания. Д. Калфов, Избр. разк., 180. Чл. 13. Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата. Конст., 6.

6. Който е видим, който характеризира нещо отвън. Противоп. вътрешен. Прилича на майка си по външни черти, и на сестра си, .., Цонка се различаваше и от двете по своя душевен мир. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. Нямаше почти никаква външна прилика между него и Бехчет. Бащата беше по висок, дори по-строен от сина въпреки петдесетте си години. А. Христофоров, А, 68. С вътрешната промяна на Хреля настъпи и външна. Той стана видимо грижлив към себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 58. Външен вид. Външна архитектура. Външно оформление.

7. Който видимо се изразява, проявява. Камбела .. никога не даваше външен израз на чувствата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 264. По-лесно е поевропейчването, усвояването на външните белези на европейската култура. П. Делирадев, В, 1. Външни обноски. // Който се създава, изгражда въз основа на видимата, проявената страна на нещо. Външните ми впечатления за него са добри.

8. Който се проявява само отвън, който не отразява същността на нещо, не е свързан със същността на нещо. Васил Попов се опитваше да се представя като строг и изпълнителен подофицер .. Все пак строгостта му оставаше външна, парадна и моряците го обичаха. Д. Добревски, БКН, 58. Ето външната и твърде ефектна страна на тая история. Й. Йовков, Разк. III, 115. Неговият [на Ст. Бъчваров] блясък на сценичен художник не беше външен — той идеше не от големите роли, а от онова искрено, подкупващо чувство, с което претворяваше образите. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 54. Той отбеляза отделни грешки в режисьорската и актьорската работа — някои увлечения към външни ефекти, без да се разкрива душата на героя. НК, 1958, бр. 45, 2.

9. Който е само на вид, не отговаря, не съответства на действителното състояние; привиден. — Да, искам да бъда царица, ..; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение… Ив. Вазов, Съч. XX, 121. Те започнаха отново да си говорят, даже станаха подчертано, любезни един към друг, .. Но и двамата чувствуваха, че под покривката на тая външна любезност не гори предишният огън. А. Гуляшки, МТС, 301. Нали Тодьо трябваше на друга да казва „мамо“, друга да знае за майка! Доки посрещна и това с външно примирение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 206. Външна култура. Външно възпитание.

Външен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване, конфликт, недоразумение и под. между лица или групи хора. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557.

Външен ъгъл. Геом. Ъгъл в многоъгълник, който се образува от едната от неговите страни и продължението на съседната страна.

Външно дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи.


ВЪ`НШНО нареч. 1. По отношение на външния вид на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Те работеха в една кантора, и макар че външно никак не си приличаха, хората ги имаха като братя. Г. Караславов, ОХ IV, 147. Стамболов говореше строгичко и сериозно задяваше Никола. През юни той бе избран за председател на Народното събрание. Външно си оставаше все същият, малко небрежен към облеклото. В. Геновска, СГ, 244. Външно ябълката изглеждала хубава, от едната страна зачервена, тъй че се прищявало всекиму да я захапе, но който изядел парченце от нея, трябвало да умре. А. Разцветников, СН (превод), 16. Наизскачалите по дворовете мъже, жени и деца се изпокриха. Селцето външно се обезлюди и смълча. Д. Ангелов, ЖС, 278. Сградата външно е добре оформена.

2. На външната, горната страна на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Лекарството се прилага външно.Джобовете са прикачени външно.

3. Чрез външна изява; видимо, забележимо. Новината тръгна от врата на врата, от човек на човек: — Русия обявила война .. Никой не смееше да покаже външно своята радост. Идваше краят на християнската неволя, но още не беше дошъл. Д. Талев, ПК, 617. Старият Полит Стоянов, макар външно да не се месеше в политическите борби .., с цялата си душа бе с национал-либералите. Г. Караславов, ОХ IV, 273. Той не проявяваше външно особена гальовност към нас, но ние чувствувахме неговата обич и нежност. Т. Влайков, СбЦГМГ, 323.

4. Без да се отразява същността на нещо; повърхностно. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212. И в двете стихотворения обаче има външно дадени, неизразителни, декларативни моменти, както и шаблонен завършек. С, 1951, кн. 2, 177.

5. Само на вид, без да съответства на действителното