ВЪЗКИПЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкипявам.
ВЪЗКЙСВАМ, -аш, несв.; възкйсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възкйс-нат, св., непрех. Остар. и диал. 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода. С. Веженов, X (превод), 89.
2. Прен. Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се.
— Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Дружината, докачени от псувните му, въз-киснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен. Ил. Блъсков, ПБ Ш, 48-49.
ВЪЗКЙСВА МИ несв. ; възкисне ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЗКЙСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкисвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язйк, 1895.
ВЪЗКЙСЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 383. Плодчетата [на боровинката] са малки синьочерни сочни ягоди с пурпурен сок и приятен, освежителен възкисел вкус. А. Бойчинов, ПХ, 46. — И какво стана? — запита той, като облиза устните си и се намръщи от възкиселия им вкус. А. Гуляшки, СВ, 42.
2. Прен. Който изразява досада, неприятно чувство. Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата. Св. Минков, Избр. пр, 486. Възкисела усмивка.
ВЪЗКИСЕЛЕЯ, -ееш, мин. св. възкисе-лях, прич. мин. св. деят. възкиселял, -а, -о, мн. възкисел ели, се., непрех. Рядко. Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си. В. Полянов, БВП, 58.
ВЪЗКЙСЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възки-селки. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселич-кия клей на дъбовите дървета. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?... Чудомир, Избр. пр, 86. Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък. НТМ, 1961, кн. 5, 30.
ВЪЗКЙСЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселичък. — По-добре е да се почерпим с боза. Бозата е вчерашна, възкиселка е, освежава сърцето. А. Гуляшки, Л, 487. Болните трябува да се къпят в топличка вода, да пият възкиселки неща. Ив. Богоров, СЛ, 68.
ВЪЗКЙСЕЛО. Разг. Нареч. от възкисел. Вътре беше замъглено от тютюневия дим, миришеше възкисело на спиртни напитки. Сп. Кралевски, ВО, 112.
ВЪЗКЙСНА. Вж. възкисвам.
възклик, мн. -ци, м. Книж. Възглас (в
1 знач.); възклицание. — О, колко е добър!
— каза жената. И този възклик на благодарност прозвуча тихо като стенание. Н. Антонов, ВОМ, 37. Радостен възклик от другата страна: — Надвихме, надвихме!... Т. Влайков, Пр I, 57. — Ивон! Изглежда, че възкликът му е бил доста силен, защото момичето изви глава и втренчено го загледа. П. Спасов, ХлХ, 229. Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици. Бл. Димитрова, ПКС, 249-250. И зачул се високо гласа / на младий войвода,.. /.. / Ний идеме помощ на теб да дадем! / .. / На техния възклик бе залпа ответ. П. П. Славейков, Събр. съч.
IV, 15.
ВЪЗКЛИКВАМ, -аш, несв.; възклйкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Издавам възклик. — Ако искаш, можем да ти намерим място при нас... — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре... П. Вежинов, ЗНН, 8. — Корфоно-зов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел,.. — Откъде изскочи? Ем. Станев, ИК I и II, 134.
— Жилава душа, брей! — възкликна Воща-ка, удивен от силата и издръжливостта на стареца. Д. Ангелов, ЖС, 168. — Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен! Д. Кисьов, Щ, 171. — Има колеги, които доносничат само за набелязани хора.. — Но това е отвратително! — възкликна Нал-бантов. И. Попов, СЛ, 83.
ВЪЗКЛЙКВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възкликвам.
ВЪЗКЛЙКНА. Вж. възкликвам.
ВЪЗКЛЙСАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. Надвесиха се над тезгясите си и ди-киджиите. Поставили в опънати мешине-ни престилки домашен хляб, чер и възкли-сав, те топяха големи залъци в блюдото от „сефертаслара“ донесената им откъщи гозба. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13.
ВЪЗКЛИЦАВАМ, -аш, несв., непрех. Издавам възклицание. — Видите ли.. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля
