Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна. Б. Болгар, Б, 109. Как шумно и неспирно говореха или пък се учудваха, възклицаваха и хихикаха след всяко нещо, което Бенко ги запитваше. А на Бенко му се искаше да узнае много неща за живота на джуджетата. Ал. Бабек, МЕ, 188. „То беше сватба!“ — възклицава на стари години един очевидец. О, 1977, кн. 10, 30.
ВЪЗКЛИЦА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възклицавам.
ВЪЗКЛИЦА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Дума или изречение, изказани обикн. високо и силно за израз на силно чувство; възглас, възклик. — На екс! — извика басът, засмя се и на един дъх изпразни чашата в широкото си гърло. — Ооо! — не можа да сдържи възклицанието си гостът. П. Незнакомов, БЧ, 131. — Я! — възкликна гигантът учудено. Едновременно с възклицанието се чу нов, продължителен трясък. П. Вежинов, СбСт, 57. Несвързано и неясно, с много възклицания и жестове Димитър подробно разказа за сражението. Й. Йовков, Разк. I, 94. Господарят и прислугата го посрещнаха с радостни възклицания, ръкуваха се с него, разпитваха го. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. Последна от момичетата вървеше Мирослава, която ту едва пристъпваше отегчена, ту внезапно съживена и развеселена надаваше пискливи възклицания. Д. Талев, С II, 59. Офицерите седнаха да обядват. Владееше голямо възбуждение. Шумни разговори се водеха, прекъсвани от възклицания, от врява. С. Радев, ССБ II, 120.
2. Литер. Езиково средство (междуметие, обръщение, особен израз и под.), чрез което в художествената литература се предава дълбоко и силно чувство, преживяване .. Изразът: „О, колко е хубав светът!“ е възклицание. Възклицанието е изблик на силно чувство. Христом. VI кл, 99. Вазов познава много добре епохата на националноосвободителните борби .. Патетичният тон и възторгът често се изразяват чрез възклицания. (О, движенъе славно, о мрачно движенье; О, Шипка!). Лит. X кл, 203.
ВЪЗКЛИЦА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до възклицание. Такива възгледи циркулират обикновено във вестниците. Само че у д-р Кръстева те са облечени в една възклицателна форма, която действува тягостно. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 22.
2. Като същ. възклицателна ж. Остар., сега разг. Удивителен знак, удивителна. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много и все червени като капчици кръв. Ст. Кралевски,
◇ Възклицателен знак. Остар. Грам. Препинателен знак при възклицание; удивителен знак.
Възклицателно изречение. Грам. Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство.
ВЪЗКОСТЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-костелив от обикновеното или отколкото се очаква. На старини се сдобиха с един възкостелив син, мършав като баща си, който, щом израсна, се попрегърби.
ВЪЗКОСТЕЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкостелив. Не можеше да се каже, че е красива. Имаше дребна главичка, бузите й бяха малко хлътнали, носът леко вирнат и изострен като клюнче на дрозд. Но в замяна на това всички казваха, че има най-хубавата и елегантна фигура в града. Както видяхме, Неси не беше кой знае какъв естет, тоя вид възкостеливички фигури не му харесваха особено много. П. Вежинов, БГ, 147.
ВЪЗКРЕ`СЕ. Третолична форма за мин. св. от стб. глагол със значение: оживявам след смъртта си, възкръсвам. Само в съчет.: Христос възкресе! Рел. Употребява се вместо поздрав при среща на някого (познат, близък и под.) в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица. Като се обърнала [Мария Магдалена] видяла Иисуса, а той й казал: „Не се допирай до мене! Но иди при братята ми, при апостолите, и им кажи: Христос възкресе! И на всеки, когото срещнеш по улиците на Йерусалим, викай му Христос възкресе!“ Ст. Цанев, МБ, 357. Наистина (воистина) възкресе. Рел. Употребява се като (в) отговор на този поздрав.
ВЪЗКРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до възкресение; възкръсен. Разпънат, оплют, обруган, / умира босяка смирен. / а вред фарисейската сган / празнува възкресния ден. Хр. Смирненски, Съч. II, 226.
ВЪЗКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Според някои религиозни вярвания — оживяване на мъртвец. Тя .., не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Елин Пелин, Съч. III, 34. И след като изчезне от лицето на земята антихристът, ще настане възкресение на мрътвите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. Но когато парещата мъка мине и остане само тъгата… неизгубващата се, непобедимата тъга… тази тъга, Боже ти мой мили, ти си я познал с чашата в Гетсиманската градина и по пътя от дома на Пилата до възнесението… защо не направиш, Господи, и простосмъртният да чака своето възкресение? Д. Добревски, БИ, 186.
2. Прен. Възвръщане към нов живот; съживяване. Цели два дена се носехме, клатени от равното друсане на каруцата, сред една
