ВЪЗКИПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкипявам.
ВЪЗКИ`СВАМ, -аш, несв.; възки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възки`снат, св., непрех. Остар. и диал. 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода. С. Веженов, X (превод), 89.
2. Прен. Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се. — Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Дружината, докачени от псувните му, възкиснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен. Ил. Блъсков, ПБ III, 48-49.
ВЪЗКИ`СВА МИ несв.; възки`сне ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЗКИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкисвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. Плодчетата [на боровинката] са малки синьочерни сочни ягоди с пурпурен сок и приятен, освежителен възкисел вкус. А. Бойчинов, ПХ, 46. — И какво стана? — запита той, като облиза устните си и се намръщи от възкиселия им вкус. А. Гуляшки, СВ, 42.
2. Прен. Който изразява досада, неприятно чувство. Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата. Св. Минков, Избр. пр, 486. Възкисела усмивка.
ВЪЗКИСЕЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. възкиселя`х, прич. мин. св. деят. възкиселя`л, -а, -о, мн. възкиселе`ли, св., непрех. Рядко. Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си. В. Полянов, БВП, 58.
ВЪЗКИ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселки. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселичкия клей на дъбовите дървета. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?… Чудомир, Избр. пр, 86. Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък. НТМ, 1961, кн. 5, 30.
ВЪЗКИ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселичък. — По-добре е да се почерпим с боза. Бозата е вчерашна, възкиселка е, освежава сърцето. А. Гуляшки, Л, 487. Болните трябува да се къпят в топличка вода, да пият възкиселки неща. Ив. Богоров, СЛ, 68.
ВЪЗКИ`СЕЛО. Разг. Нареч. от възкисел. Вътре беше замъглено от тютюневия дим, миришеше възкисело на спиртни напитки. Сп. Кралевски, ВО, 112.
ВЪЗКИ`СНА. Вж. възкисвам.
ВЪ`ЗКЛИК, мн. -ци, м. Книж. Възглас (в 1 знач.); възклицание. — О, колко е добър! — каза жената. И този възклик на благодарност прозвуча тихо като стенание. Н. Антонов, ВОМ, 37. Радостен възклик от другата страна: — Надвихме, надвихме!… Т. Влайков, Пр I, 57. — Ивон! Изглежда, че възкликът му е бил доста силен, защото момичето изви глава и втренчено го загледа. П. Спасов, ХлХ, 229. Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици. Бл. Димитрова, ПКС, 249-250. И зачул се високо гласа / на младий войвода, .. / .. / Ний идеме помощ на теб да дадем! / .. / На техния възклик бе залпа ответ. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.
ВЪЗКЛИ`КВАМ, -аш, несв.; възкли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Издавам възклик. — Ако искаш, можем да ти намерим място при нас… — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре… П. Вежинов, ЗНН, 8. — Корфонозов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел, .. — Откъде изскочи? Ем. Станев, ИК I и II, 134. — Жилава душа, брей! — възкликна Вощака, удивен от силата и издръжливостта на стареца. Д. Ангелов, ЖС, 168. — Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен! Д. Кисьов, Щ, 171. — Има колеги, които доносничат само за набелязани хора .. — Но това е отвратително! — възкликна Налбантов. Й. Попов, СЛ, 83.
ВЪЗКЛИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възкликвам.
ВЪЗКЛИ`КНА. Вж. възкликвам.
ВЪЗКЛИ`САВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. Надвесиха се над тезгясите си и дикиджиите. Поставили в опънати мешинени престилки домашен хляб, чер и възклисав, те топяха големи залъци в блюдото от „сефертаслара“ донесената им откъщи гозба. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13.
ВЪЗКЛИЦА`ВАМ, -аш, несв., непрех. Издавам възклицание. — Видите ли .. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля
