Page:RBE Tom1.djvu/708

жив наследникът! — и той изпи чашката с бенедиктин. Ив. Вазов, Съч. XII, 40.

— Фр. benedictine.

БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Монах от католическия орден на св. Бенедикт. Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктин-ците и създаде нарочен орден. В. Мутафчиева, СД, 95.

БЕНЕДИКТИ`НКА ж. Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт.

БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. Бенедик-тински монах. Бенедиктинска архитектура.

О Бенедиктински орден. Най-старият католически монашески орден в Западна Европа, основан през VI в. в Италия, представителите на който са активни привърженици на папската власт. Бенедиктински трън. Високо тревисто растение с ръбесто стебло и пересто нарязани бодливи листа, разпространено в топлите южни краища на страната, което се използува като лечебна билка. Cnicus benedictus.

— От фр. benedictin.

БЕНЕТИ`ТОВИ мн. Палеонт. Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезо-зойската ера. Bennettitinae. Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите. ОБиол. X mi, 134.

— От англ. собств.

БЕНЕФИ`С м. Книж. 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? I Поне един бенефис да беше го споходил! Хр. Смирненски, Съч. III, 52. Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех. К, 1926, бр. 77, 3.

2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание.

— От фр. benefice 'полза, благодеяние'.

БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който се отнася до бенефис. Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.

БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.

2. Завещан имот на духовенството в католическата църква.

3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.

БЕНЕДИКТИ`НЕЦ

— От лат. beneficium 'благодеяние'.

БЕНЗАЛДЕХИ`Д м. Хим. Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила.

— Фр. benzaldehyde или нем. Benzaldehyd.

БЕНЗИДИ`Н, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. Директните багрила са в повечето случаи азосъе-динения. Получават се от бензидина и неговите производни. Н. Недев и др., ХБ, 13.

— Фр. benzidine или нем. Benzidin.

БЕНЗИ`Л, мн. няма, м. Хим. Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези идр.

— Фр. benzile.

БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бензил. Бензилов алкохол. Бензилов бромид.

БЕНЗИ`Н, мн. няма, м. Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. Задвижващата част на автомобила (..) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична. М. Слив-кова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.

— Фр. benzine.

БЕНЗИНДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена бен-зинджия. Работила съм и като бензинд-жийка.

БЕНЗИНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Разг. Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и авто-тенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37. Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра. ДТ, 1999, бр. 290, 7.

БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензин; бензинов. Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.

БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бензинен. Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.

2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.

БЕНЗИНОВ