Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/799“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>БЛАМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бламирам и <i>от</i> бламирам се. <i>Учко-мът бе внушил на ремсовия актив да подготви бламирането и свалянето на назначените от учителския съвет ръководители.</i> А. Гуляшки, Л, 377. | <b>БЛАМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бламирам и <i>от</i> бламирам се. <i>Учко-мът бе внушил на ремсовия актив да подготви бламирането и свалянето на назначените от учителския съвет ръководители.</i> А. Гуляшки, Л, 377. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАМЬО`Р</b> <i>м. Книж.</i> Човек, който бламира някого. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАНА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Голяма буца пръст в разорана нива. <i>Стигнаха блока, където оряха трактористите. Гороцветчани зяпнаха в машините, в лемежите, които обръщаха бланите и разораваха прави и дълбоки бразди.</i> Кр. Григоров, ТГ, 117. <i>Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви.</i> Г. Караславов, ОХ I, 285. | + | <b>БЛАНА`</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Голяма буца пръст в разорана нива. <i>Стигнаха блока, където оряха трактористите. Гороцветчани зяпнаха в машините, в лемежите, които обръщаха бланите и разораваха прави и дълбоки бразди.</i> Кр. Григоров, ТГ, 117. <i>Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви.</i> Г. Караславов, ОХ I, 285. |
2. Правоъгълна буца пръст, извадена с тревата; чим, бус (Т. Панчев, РБЯд). | 2. Правоъгълна буца пръст, извадена с тревата; чим, бус (Т. Панчев, РБЯд). | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
3. Буца сушен тор, размесен със слама, който се използува на някои места за горене, за топливо (Н. Геров, РБЯ). | 3. Буца сушен тор, размесен със слама, който се използува на някои места за горене, за топливо (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАН`А</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Блудкавина, гадене. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАНА</b> <i>ж. Диал.</i> Изработена кожа с вълната й за подплата. | + | <b>БЛАНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Изработена кожа с вълната й за подплата. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛА`НАВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Тих, кротък, мирен. <i>Той беше към петде-сетгодишен мъж, висок, снажен, малко бавен в походката и бланав в приказките.</i> Кр. Григоров. ПЧ, 66. <i>Тя е люта, аз бланава, щем поминем.</i> Н. Геров, РБЯ 1,47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛА`НАВ</b><sup>2</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Блудкав, безвкусен. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— От фр. blanc ’бял’. | — От фр. blanc ’бял’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛА`НКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бланка. <i>Знаех, че в такива случаи мислите и грижите за близките не са добър съветник. И поради това съвсем спокойно седнах да пиша показанията си на бланковия лист, който началникът тикна в ръцете ми.</i> Г. Караславов, Избр. съч. У1П, 153. |
О Бланкова полица. <i>Банк.</i> Полица, на която се попълва само името на лицето, което я издава, а другият текст е напечатан. Бланкова продажба. <i>Търг.</i> Продажба, без да са налице стоките. Бланков билет. Билет за пътуване, попълнен на ръка в специален формуляр, на който се означават крайните станции и цената. <i>На групите ще се издават общи бланкови билети срещу представяне на карта за членуване в БТС и срещу маршрутен лист.</i> НС, 1958, бр. 5, 1. Бланков кредит. <i>Банк.</i> Личен кредит, при който отговаря само длъжникът с неговото имущество; кредит без поръчителство на трети лица. | О Бланкова полица. <i>Банк.</i> Полица, на която се попълва само името на лицето, което я издава, а другият текст е напечатан. Бланкова продажба. <i>Търг.</i> Продажба, без да са налице стоките. Бланков билет. Билет за пътуване, попълнен на ръка в специален формуляр, на който се означават крайните станции и цената. <i>На групите ще се издават общи бланкови билети срещу представяне на карта за членуване в БТС и срещу маршрутен лист.</i> НС, 1958, бр. 5, 1. Бланков кредит. <i>Банк.</i> Личен кредит, при който отговаря само длъжникът с неговото имущество; кредит без поръчителство на трети лица. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАНКО`САМ</b>. Вж. бланкосвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАНКО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> бланкосам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Боядисвам кола, каруца с черна боя или с катран. <i>Ламби излезе от работилницата със забравен молив над ухото, повъртя се около колесарката на Злати Дебелия, която беше свършил, блан-косал и изкарал под сайвана.</i> Ил. Волен, МДС, 73. бланкосвам се, бланкосам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЛАНШИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Готв.</i> Поставям плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти в гореща вода за кратко време преди готвене или замразяване; попарвам. <i>Отделените по-големи листа от зелката трябва да бланширате във вряща вода.</i> ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 15. бланши-рам се <i>страд.</i> | <b>БЛАНШИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Готв.</i> Поставям плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти в гореща вода за кратко време преди готвене или замразяване; попарвам. <i>Отделените по-големи листа от зелката трябва да бланширате във вряща вода.</i> ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 15. бланши-рам се <i>страд.</i> | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
— От фр. blanchir. | — От фр. blanchir. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАНШЙ`РАНЕ</b> <i>ср. Готв. Отгл. същ. от</i> бланширам <i>и от</i> бланширам се; по-парване. <i>Поставянето на хранителните продукти в кипяща вода за кратко време се нарича бланширане.</i> Л. Петров и др., БНК, 47. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАСТЕМА</b> <i>ж. Биол.</i> Част от жива тъкан, способна да образува нови тъкани, обикн. върху ранева повърхност на отрязан или наранен орган. | <b>БЛАСТЕМА</b> <i>ж. Биол.</i> Част от жива тъкан, способна да образува нови тъкани, обикн. върху ранева повърхност на отрязан или наранен орган. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
— Гр. рХастттцш. | — Гр. рХастттцш. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛА`СТЕР</b> м. 1. В научната фантастика |
— оръжие, което изстрелва ядрен, лазерен или др. разрушителен заряд. <i>За да превземат станцията, астронавтите разчитат само на своите лазерни бластери.</i> СТ, 1999, бр. 52, 5. | — оръжие, което изстрелва ядрен, лазерен или др. разрушителен заряд. <i>За да превземат станцията, астронавтите разчитат само на своите лазерни бластери.</i> СТ, 1999, бр. 52, 5. | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
— Англ. blaster. | — Англ. blaster. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАСТО`МА</b> <i>ж. Мед.</i> Оток, подутина. |
— От гр. рА.асгс6<; ’израстък’. | — От гр. рА.асгс6<; ’израстък’. | ||
---- | ---- | ||
<b>БЛАТ</b> <i>м.</i> Тестена кора за основа на торти. <i>Разрежете изстиналия блат на две. На</i> | <b>БЛАТ</b> <i>м.</i> Тестена кора за основа на торти. <i>Разрежете изстиналия блат на две. На</i> | ||
| − | |||
Версия от 16:59, 12 ноември 2013
БЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бламирам и от бламирам се. Учко-мът бе внушил на ремсовия актив да подготви бламирането и свалянето на назначените от учителския съвет ръководители. А. Гуляшки, Л, 377.
БЛАМЬО`Р м. Книж. Човек, който бламира някого.
БЛАНА`1 ж. Диал. 1. Голяма буца пръст в разорана нива. Стигнаха блока, където оряха трактористите. Гороцветчани зяпнаха в машините, в лемежите, които обръщаха бланите и разораваха прави и дълбоки бразди. Кр. Григоров, ТГ, 117. Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви. Г. Караславов, ОХ I, 285.
2. Правоъгълна буца пръст, извадена с тревата; чим, бус (Т. Панчев, РБЯд).
3. Буца сушен тор, размесен със слама, който се използува на някои места за горене, за топливо (Н. Геров, РБЯ).
БЛАН`А2 ж. Диал. Блудкавина, гадене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЛАНА` ж. Диал. Изработена кожа с вълната й за подплата.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
БЛА`НАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Тих, кротък, мирен. Той беше към петде-сетгодишен мъж, висок, снажен, малко бавен в походката и бланав в приказките. Кр. Григоров. ПЧ, 66. Тя е люта, аз бланава, щем поминем. Н. Геров, РБЯ 1,47.
БЛА`НАВ2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Блудкав, безвкусен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАНКА ж. 1. Лист хартия с някои печатни данни или указания, предназначен за писане или за попълване. — Повиквателно ли?.. —Да, разпишете се. Госпожица Дит-рих тикна пред него бланката с печата на легацията, която бе препратила писмото. Д. Димов, Т. 455.
2. Лист хартия за кореспондения с означени в горния край име и адрес на учреждението, заведението, от което произхожда. На следния ден писарката донесе писмото, написано вече с машина на бланка. Св. Минков, Избр. пр, 258. Пощенският раздавач,..., донесе една заран писмо — написано на красива бланка, с печат. А. Гуляшки, Л., 63.
— От фр. blanc ’бял’.
БЛА`НКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бланка. Знаех, че в такива случаи мислите и грижите за близките не са добър съветник. И поради това съвсем спокойно седнах да пиша показанията си на бланковия лист, който началникът тикна в ръцете ми. Г. Караславов, Избр. съч. У1П, 153.
О Бланкова полица. Банк. Полица, на която се попълва само името на лицето, което я издава, а другият текст е напечатан. Бланкова продажба. Търг. Продажба, без да са налице стоките. Бланков билет. Билет за пътуване, попълнен на ръка в специален формуляр, на който се означават крайните станции и цената. На групите ще се издават общи бланкови билети срещу представяне на карта за членуване в БТС и срещу маршрутен лист. НС, 1958, бр. 5, 1. Бланков кредит. Банк. Личен кредит, при който отговаря само длъжникът с неговото имущество; кредит без поръчителство на трети лица.
БЛАНКО`САМ. Вж. бланкосвам.
БЛАНКО`СВАМ, -аш, несв.; бланкосам, -аш, св., прех. Диал. Боядисвам кола, каруца с черна боя или с катран. Ламби излезе от работилницата със забравен молив над ухото, повъртя се около колесарката на Злати Дебелия, която беше свършил, блан-косал и изкарал под сайвана. Ил. Волен, МДС, 73. бланкосвам се, бланкосам се страд.
БЛАНШИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Готв. Поставям плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти в гореща вода за кратко време преди готвене или замразяване; попарвам. Отделените по-големи листа от зелката трябва да бланширате във вряща вода. ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 15. бланши-рам се страд.
— От фр. blanchir.
БЛАНШЙ`РАНЕ ср. Готв. Отгл. същ. от бланширам и от бланширам се; по-парване. Поставянето на хранителните продукти в кипяща вода за кратко време се нарича бланширане. Л. Петров и др., БНК, 47.
БЛАСТЕМА ж. Биол. Част от жива тъкан, способна да образува нови тъкани, обикн. върху ранева повърхност на отрязан или наранен орган.
— Гр. рХастттцш.
БЛА`СТЕР м. 1. В научната фантастика
— оръжие, което изстрелва ядрен, лазерен или др. разрушителен заряд. За да превземат станцията, астронавтите разчитат само на своите лазерни бластери. СТ, 1999, бр. 52, 5.
2. Детска играчка, представляваща такова оръжие. Разнообразни пушкала с дизайн от бъдещето заливат пазара за детски играчки .. Може да се намери .. цялата гама световни марки пукащи и пиукащи револвери, бластери. Д, 1993, бр. 306, 5.
— Англ. blaster.
БЛАСТО`МА ж. Мед. Оток, подутина.
— От гр. рА.асгс6<; ’израстък’.
БЛАТ м. Тестена кора за основа на торти. Разрежете изстиналия блат на две. На
