БЛАЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Преситен от охолство, богатство; презадоволен. Той беше мрачен и блазиран красавец с мургава кожа .. и тъмни маслинови очи. Д. Димов, Т, 327. Пъстра, тиха тълпа се разхожда из алеите около казиното. Космополитна тълпа, блазирана, равнодушна към всичко, дошла само за рулетката. К. Константинов, ПЗ, 102. Комедия тая пиеса е наречена по ефемизъм, а то е най-чистокръвно и мило булевардно фарсче, написано с цел да разсмива блазираните булевардни шетачи. Ив. Вазов, СНЖ, 8-9.
— От фр. blaser ’пресищам’.
БЛА`ЗНЕНЕ ср. Отгл. същ. от блазня.
БЛА`ЗНЯ, -иш, мин. св. бла`зних, несв., прех. 1. За нещо — изглеждам много привлекателен на някого и силно го привличам, притеглям; съблазнявам, привличам. Как да е, завърших гимназия и реших да постъпя в Медицинския факултет. Знаете, много ме блазнеше лекарската професия. Г. Караславов, Избр. съч. X, 117. В студена и ветровита нощ нищо тъй не блазни и не привлича както светлият прозорец на някое човешко жилище. Й. Йовков, Разк. II, 46. Жена му Райна беше с петнадесет години по-млада от него .. Съгласи се на този брак, защото я блазнеше общественото положение на Цеков. В. Нешков, Н, 269. Но мене ме блазнеше мирисът на ябълки, който се носеше откъм градината. Г. Белев, ПЕМ, 33. Блазнеше го мисълта да посети далечни страни.
2. Предизвиквам съблазън; съблазнявам. Тя беше мъничко и хубаво селско зверче, свободна и шеговита, ала не много срамежлива. Тя усещаше, че има силата да блазни, затова беше закачлива и лекомислена. Елин Пелин, Съч. I, 89. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56.
3. Остар. Лъжа, мамя някого обикновено с някаква надежда; изкушавам. И рекохме си: .. ако им запушим пътя, който ги блазне, че ще ги заведе до осъществление на великата им идея, ний навярно ще ги повалим долу. Ч,* 1871, кн. 13, 392. Не знаеш ли, че сатира злъчлива / на туй време докарва зло ( .. ) или умът ти тъй та блазни, / че има кой да т’оцени. П. Р. Славейков, НМК, 79. блазня се страд.
БЛА`ЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Съблазнявам се. Други седнали по-встрани, занадничаха към подносите през главите на събеседниците си, ала жените сякаш не се блазнеха от печените мръвки. А. Христофоров, А, 258.
2. Лъжа се, мамя се обикновено с надежда за нещо; самозалъгвам се. Откакто седна на императорския стол, той беше в непрестанна борба с тях [приближените си] и не се блазнеше да ги спечели с милостите си, а искаше да ги държи в страх и покорство. Д. Талев, С II, 94. Към възбунтуваните села не можеше да се види друго нищо, както и по първия ден, освен гъсти облаци от дим, .. Ние имахме смелостта да са блазниме, че сички тие пожари са произведени от немилостивата ръка на нашите решителни бунтовници. Какво заблуждение. З. Стоянов, ЗБВ II, 108-109. И не ще той за щерка му / Камен да се блазни, / хорски думи го ядосват / и слухове разни. Ив. Вазов, Съч. IV, 8.
◇ Блазни ме Панчо. Диал. Иска ми се да направя някакво зло.
БЛАЗО`САМ. Вж. блазосвам.
БЛАЗО`СВАМ, -аш, несв.; блазо`сам, -аш, св., прех. Диал. Казвам някому „блазе ти“. облажавам1, облазявам. За овчар като станеше дума някога, се говореха какви ли не сладки и медени .. Искаше им се всякак да лъжат ратаите, да ги блазосват, че по-добре да им пасат овцете. Ст. Станчев, HP, 173. блазосвам се, блазосам се страд.
БЛАЗО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от блазосвам и от блазосвам се.
БЛАМ, бла`мът, бла`ма, мн. няма, м. Полит. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване. Създалото се против него [Стоянов] настроение .. би могло да се разрази в блам от годишното събрание. М. Арнаудов, БКД, 163. Правителство претърпя блам. // Проваляне. „С дявола ортак ще стана, но ще му платя!“ — заканваше се той. И когато тъкмеше* да му устрои блам, властта беше смъкната с преврат. Г. Караславов, С,* 145.
— Фр. blâme.
БЛАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Полит. Свалям някого от власт, от ръководен пост чрез гласуване. След разпускане на Първото обикновено народно събрание, което бламира консервативния кабинет на Т. Бурмов, князът натоварил Климент да състави нов кабинет. Г. Константинов, ПР,* 56. Буйните народоволци се втурнаха низ селата да бламират кметове, да разтурят общински съвети. П. Росен, СбАСЕП, 27.
2. Разш. Книж. Провалям. И ти да си на негово [главния редактор] място и тебе ще те втресе. То не е шега работа. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. бламирам се страд. Бламира се един кмет, когато е управлявал и когато е извършил нящо лошо. Т. Влайков, Съч. III, 282.
БЛАМИ`РАМ СЕ непрех. Книж. Излагам се, провалям се с някаква своя постъпка, дейност.
