Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/699“
Mister sou (беседа | приноси) м (lachezar 5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | oenanthe. <i>Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 124. <i>Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните.</i> СбАСЕП, 284. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОГЪ`РЛ</b>, а, | + | <b>БЕЛОГЪ`РЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> Който е с бяло гърло. <i>Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 6. <i>Белогърла мома.</i> |
| − | о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Нар.поет.</i> Който е с бяло гърло. <i>Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДЕ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. <i>Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше.</i> Т. Панчев, РБЯд, 20. <i>Белоденски хайдук.</i> |
| − | и, <i>прил. Диал.</i> За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. <i>Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше.</i> Т. Панчев, РБЯд, 20. <i>Белоденски хайдук.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДРЕ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> Който се отнася до белодрешко. <i>Белодрешна носия.</i> |
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДРЕ`ШКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Белодрешковец. <i>И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна!</i> С. Северняк, ИРЕ, 324. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. <i>Противоп.</i> чернодрешковец. <i>Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче.</i> А. Страшимиров, УШ, 5. <i>Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 148. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДРЕ`ШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Белодрешковец, белодрешко. <i>По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса.</i> А. Каралийчев, ПГ, 198. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОДРО`БЕН</b>, бна, бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до белите дробове. <i>Белодробна тъкан. <i>Белодробни мехурчета.</i></i> <i>Белодробно дишане.</i> <i>Белодробен въздух.</i> <i>Белодробна артерия.</i> <i>Белодробна инфекция.</i> <i>Белодробна туберкулоза.</i> <i>Белодробен рак.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОЕМИГРА`НТ</b> <i>м.</i> Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. <i>Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант.</i> Б. Райнов, ТП, 85-86. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. <i>Белоемигрантска общност.</i> <i>Белоемигрантско семейство.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. <i>Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОЗЕ`М</b> <i>м.</i> Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. <i>Противоп.</i> чернозем. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОЗЪ`РНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели зърна. <i>При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОКА`МЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> 1. Който е направен от бял камък. <i>Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи!</i> Вл. Полянов, БВП, 27. <i>Белокаменна чешма.</i> <i>Белокаменна крепост.</i> |
| − | 2. За селище — който има сгради от бял камък. <i>Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука.</i> А. Каралийчев, TP, 186. <i>Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на | + | 2. За селище — който има сгради от бял камък. <i>Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука.</i> А. Каралийчев, TP, 186. <i>Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав.</i> М. Смилова, ДСВ, 192. <i>Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛОКАМЕНИ`НОВ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Направен от бяла каменина. <i>Белокоменинови изделия.</i> | <b>БЕЛОКАМЕНИ`НОВ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Направен от бяла каменина. <i>Белокоменинови изделия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОКА`П</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който носи бяла капа. <i>Белокап селянин,</i> • Обр. <i>Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе…</i> Н. Стефанова, РП, 86. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОКЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели класове. <i>И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси.</i> Н. Зидаров, НС, 30. <i>Белокласа пшеница.</i> <i>Белокласи растения.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОКЛА`СИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОКО`Ж</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е с бяла кожа. <i>Белокожа жена.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. За дърво — който има светла кора; белокор. <i>Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянкаша на зелената заслона на вековните белокожи букове.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 17. <i>Белокожа липа.</i> <i>Белокож ствол.</i> | |
| − | + | 3. Като <i>същ.</i> Човек от бялата раса. <i>Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона.</i> Е. Нейков, ЮАР, 4. | |
Версия от 13:29, 22 октомври 2013
oenanthe. Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. СбАСЕП, 284.
БЕЛОГЪ`РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла. Нар. пес., СбНУ XXV, 6. Белогърла мома.
БЕЛОДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше. Т. Панчев, РБЯд, 20. Белоденски хайдук.
БЕЛОДРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до белодрешко. Белодрешна носия.
БЕЛОДРЕ`ШКО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Белодрешковец. И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна! С. Северняк, ИРЕ, 324.
БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ, мн. -вци, м. Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. Противоп. чернодрешковец. Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче. А. Страшимиров, УШ, 5. Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци. Т. Харманджиев, КЕД, 148.
БЕЛОДРЕ`ШНИК, мн. -ци, м. Диал. Белодрешковец, белодрешко. По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса. А. Каралийчев, ПГ, 198.
БЕЛОДРО`БЕН, бна, бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.
БЕЛОЕМИГРА`НТ м. Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант. Б. Райнов, ТП, 85-86.
БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ, а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.
БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Събир. Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни.
БЕЛОЗЕ`М м. Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. Противоп. чернозем.
БЕЛОЗЪ`РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели зърна. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17.
БЕЛОКА`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. поет. 1. Който е направен от бял камък. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи! Вл. Полянов, БВП, 27. Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.
2. За селище — който има сгради от бял камък. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, TP, 186. Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав. М. Смилова, ДСВ, 192. Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.
БЕЛОКАМЕНИ`НОВ, а, о, мн. -и, прил. Спец. Направен от бяла каменина. Белокоменинови изделия.
БЕЛОКА`П, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който носи бяла капа. Белокап селянин, • Обр. Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе… Н. Стефанова, РП, 86.
БЕЛОКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели класове. И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси. Н. Зидаров, НС, 30. Белокласа пшеница. Белокласи растения.
БЕЛОКЛА`СИЦА ж. Диал. Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове.
БЕЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бяла кожа. Белокожа жена.
2. За дърво — който има светла кора; белокор. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянкаша на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Белокожа липа. Белокож ствол.
3. Като същ. Човек от бялата раса. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона. Е. Нейков, ЮАР, 4.
