БЕЛОКО`Р, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дърво — който* има светла, сребристобяла кора; белокож. Високите прави белокори стволове имаха вида на мраморни колони. Ив. Вазов, Съч. XV, 47. От тънките клонки на белокорите брези провисваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172. Белокор дънер.
2. За гора и под. — който се състои от дървета със светла кора. И слънцето само отгоре / безшумно струи светлина / сред тая гора белокора. Мл. Исаев, ЯД, 57.
БЕЛОКОРЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който има бяла кожа на корема.
◇ Белокоремен тюлен. Тюлен с тъмнокафяви гръб и страни и с нечисто бели корем, крайници и предна част на главата, най-едрият черноморски бозайник, който живее по нашето крайбрежие около нос Калиакра.
БЕЛОКОРЕ`МЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла кожа или бели пера по корема; белокоремен. Сега се развъждат зеброви амадини с различно оцветяване и рисунък на перата: бели, сребристи, белокоремести. Вл. Помаков, ПДП (превод), 147.
БЕЛОКО`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Белокор. Белокорест бук.
БЕЛОКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла, побеляла коса; беловлас. Неочаквано пред нас се спират няколко конници, всички белокоси старци. Й. Йовков, Разк. II, 208-209. — Как се случи пък, че и ние да сме тука! — викаше малка и пъргава белокоса женица с пъстър шал върху раменете. С. Северняк, ИРЕ, 186. Белокоса глава.
БЕЛОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за добитък — който е с бели крака или с бели петна по краката; белоног. Породата на тяхната си биволица, Брязка, беше завъдена от Гърмодолците отдавна. Добичетата от нея биваха брези .. — а понякога бяха и белокраки. Ил. Волен, МДС, 88.
БЕЛОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели крила. Белокрилите чайки с неподвижни крила летяха над нас и диво крещяха. Ив. Вазов, БП, 164. И той гледаше с часове как белокрилите щъркели се вдигат от мочурливите ливади и се реят в бездънната висина над тия хълмове, докато се превърнат в дребни, неразличими точки. Ив. Венков, ХКН, 80. • Обр. Навръх небето малко облаче се мярка, / кат в океан безбрежен белокрила варка. К. Христов, Кр, 17.
БЕЛОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяло лице. — Минаваше ми на ум, че си се задомил, ала не знаех невестата ти каква е: руса и белолика ли е, или черноока — мургава. Р. Стоянов, М, 21. А хубавец беше Василак. Черноок, с къдрава коса, белолик, с тънки мустачки, снажен като млада мура, с плещи като канара. Ст. Станчев, ПЯС, 62. Мома спретната, хубавелка, черноока, белолика, нагиздена влезе в къщи. Ил. Блъсков, ПБ II, 35-36. Ти си бяла, белолика, / бяло лале и аглика. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 246. Сред село хоро играе, / се белолики българки / и чернооки циганки. Нар. пес., СбВСтТ, 1022.
— Друга (рядка) форма: белоли`ц.
БЕЛОМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Който е бял като мляко, много бял. — По малайския календар аз съм роден под знака на комара. Ето защо, ако ме разкарате от главата си, то непременно ще кацна на прекрасно заобленото Ви беломлечно рамо. Й. Попов, БНО, 97.
БЕЛОМО`РЕЦ1, мн. -рци, м. Човек, който е роден или живее в областта, разположена край Бяло (Егейско) море; беломорчанин. Но беломорци не били свикнали в робство да живеят. Намерили те за по-добре да станат съседи на дивите зверове, отколкото роби в собствената си земя. О. Василев, 33, 30. Боже мили, избави ни / от турските добротворци; / избави ни така също / от просяци беломорци. Л. Каравелов, Съч. I, 87. Дошле са хора за нея, / загорци хора далечни, / загорци, та беломорци, / далеко ще я заведат. Нар. пес., СбНУ XXXI, 224.
БЕЛОМО`РЕЦ2, мн. няма, м. Топъл вятър откъм Бяло море; южняк, долняк, лодос, бял вятър. Но подухна топлият беломорец, разчупи ледената обвивка и от глухите планински долини изхвръкнаха момчетата с радост. Ст. Даскалов, СД, 221. Потреперват крехките листа, / галени от топъл беломорец. Бл. Димитрова, Л, 273.
БЕЛОМО`РКА ж. Жена, която е родена или живее в областта, разположена край Бяло (Егейско) море; беломорчанка. Мома беломорка.
БЕЛОМО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Бяло море или до Беломорието. Тамо вдън горите атонски високи, .. / де се чува само ревът беломорски, / .. , / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 187-188. После изведнаж се досещам — шумеше Места! Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум и да се уверя, че това беше една от най-прелестните тайни на тия беломорски нощи. Й. Йовков, Разк. II, 77. Рано през пролетта духна топлият беломорски вятър, та запретна бялата риза на планината към заоблените рамене. Н. Хайтов, ПП, 33. Беломорски басейн. Беломорски вина. Беломорски зехтин.
2. Който е роден или живее в Беломорието или който се намира там. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията /.. / да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. Беломорски манастир.
