oenanthe. Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. СбАСЕП, 284.
БЕЛОГЪ`РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла. Нар. пес., СбНУ XXV, 6. Белогърла мома.
БЕЛОДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше. Т. Панчев, РБЯд, 20. Белоденски хайдук.
БЕЛОДРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до белодрешко. Белодрешна носия.
БЕЛОДРЕ`ШКО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Белодрешковец. И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна! С. Северняк, ИРЕ, 324.
БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ, мн. -вци, м. Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. Противоп. чернодрешковец. Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче. А. Страшимиров, УШ, 5. Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци. Т. Харманджиев, КЕД, 148.
БЕЛОДРЕ`ШНИК, мн. -ци, м. Диал. Белодрешковец, белодрешко. По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса. А. Каралийчев, ПГ, 198.
БЕЛОДРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.
БЕЛОЕМИГРА`НТ м. Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант. Б. Райнов, ТП, 85-86.
БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.
БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Събир. Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни.
БЕЛОЗЕ`М м. Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. Противоп. чернозем.
БЕЛОЗЪ`РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели зърна. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17.
БЕЛОКА`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. поет. 1. Който е направен от бял камък. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи! Вл. Полянов, БВП, 27. Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.
2. За селище — който има сгради от бял камък. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, TP, 186. Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав. М. Смилова, ДСВ, 192. Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.
БЕЛОКАМЕНИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Направен от бяла каменина. Белокоменинови изделия.
БЕЛОКА`П, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който носи бяла капа. Белокап селянин, • Обр. Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе… Н. Стефанова, РП, 86.
БЕЛОКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели класове. И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси. Н. Зидаров, НС, 30. Белокласа пшеница. Белокласи растения.
БЕЛОКЛА`СИЦА ж. Диал. Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове.
БЕЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бяла кожа. Белокожа жена.
2. За дърво — който има светла кора; белокор. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката* на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Белокожа липа. Белокож ствол.
3. Като същ. Човек от бялата раса. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона. Е. Нейков, ЮАР, 4.
