Page:RBE Tom1.djvu/638

78. Понякога ми се чуваха някои безпокои-телни и неприятни слухове по управлението на княжеството ни. Ил. Блъсков, КУ, 66.

БЕЗПОКОЙНИК, мн. -ци, л(. Индив. Човек с неспокоен дух, който няма покой и винаги търси, стреми се към нещо ново. Синът, .., е същият темперамент — същият безпокойник — също изчезнал, но не тъй безследно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10.

БЕЗПОКОЙНО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; разтревожено, тревожно, обезпокоено. Бях разсеяна, отговарях му едвам. Той забеляза промяната и дори без-покойно запита какво ми е днес. Г. Райчев, Избр. съч. I, 194. Той влезе някак безпокой-но, очакван с нетърпение от всички, сне шапка, изтри очилата си и каза престорено равнодушно. JI. Стоянов, П, 455. — Как може човек да се измени така в няколко деня? — прибави тя, като ме гледаше безпо-койно. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844.

2. Остар. Без покой, спокойствие; неспокойно. Странджата спи безпокойно. И когато не каиши, той бълнува. Ив. Вазов, Съч.

xvm, 82.

3. С гл. с ъ м, с т а в а м в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма покой, спокойствие; неспокойно. Вий знаете колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21.

БЕЗПОКОЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойство, тревога. Радостта на селяните се губеше в грижите и безпокойствието окдло прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж, 68. Обхваща ги тогава и тях едно безпо-койствие, една загриженост. Т. Влайков, ПР, I, 91.

2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойство, тревога. Но безпокойствията бързо се разпръснаха. Макар и по-късничко, Сефали-ев дойде на работа все тъй горд и юначен, макар и мълчалив. Д. Немиров, Д № 9, 50.

3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, тревоги, неприятности за някого; безпокойство. Родителите на Буби остават да спят у гостоприемните си сватове .. Старият учител се извинява за безпокойствието. Св. Минков, РТК, 163.

4. Състояние без покой, без спокойствие, нямане мира; неспокойствие. Глухи пъшка-ния и въздишки се разнасяха нощя из окопите, в които никой не можеше да мигне от студ и безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121- 122. Хората, у които не било безпокойствие и скърб на сърцето, спале покойно! JI. Каравелов, Съч. II, 117.

БЕЗПОКОЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойствие, тревога. Старата се разтревожи не на шега и по мършавото й лице се изписа страшно безпокойство. Ем. Станев, ИК I, 204. Никога хората не дигаха тъй често очите си към небето, .. , с безпокойство следяха всеки тъмен облак. Й. Йовков, Ж, 240. Страхът, дето го имах, за да не го изгубя, причиняваше ми едно неизказано безпокойство. Др. Цанков, ТМ (превод), 166.

безпокойник

2. Ооикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, тревога. Всеки ден донасяше нови без-покойства_u и войната като че нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. I, 47. Неизчислимите безпокойства през земния му живот сякаш още движеха тъмните му очи. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Участта на момичето я върна към живота, към грижите му и към безпокойствата. Г. Райчев, ЗК, 189.

3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, неприятности, тревоги за някого; безпокойствие. — Не ме задържайте. Защо още да ви додявам и да ви права безпокойства. Т. Влайков, Съч. И, 180. Те принасят в жертва на подвигът си всичките си сили, .. Хули, гонения, безпокойства и даже самата смърт те посрещат с готовност. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 4. Извинете за безпокойството. А Не искам да създавам безпокойство на близките си.

БЕЗПОКОЯ, -ойш, мин. св. -ойх, несв., прех. 1. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието или заниманията, работата на някого; преча, обезпокоявам. Той заръча да не го безпокоят, отпусна се на одъра, .. , и дълго седя — като пътник, който си отпо-чива от дълъг път. А. Гуляшки, JI, 6. Но войводата не спеше. От някое време той често седеше тук по цели часове със затворени очи. Тогава никой, .. , не смееше да го безпокои. М. Марчевски, П, 10. — Пожелахме да се срещнем с него, с вас, но виждам, че вие сте заети много с работа и не желаем да ви безпокоим. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 78.

2. Създавам, предизвиквам тревога, вълнение у някого; тревожа. Безпокоеше ме една мисъл: н§ знаехме нищо за положението на боя. Й. Йовков, Разк. II, 134. Без да издаде тревогата си, Раковски гледаше ту княза, ту англичанина .. Присъствието на сър Хенри го изненадваше и безпокоеше. Ст. Дичев, ЗС, 226. — Като какви грозни мисли могат да безпокоят Иванка?... Какво му гризе сърцето, че не му дава мира и когато седне да се повесели? В. Друмев, И, 29.

3. Предизвиквам, причинявам физическо неприятно дразнене (сърбеж, болка и под.). Воловете ги пасяла цощем, за да не ги безпокоят мухите. Й. Йовков, АМГ, 98. Може би на това лошо време се дължи заболяването пак на гърлото от три дена насам. Дано тук ми премине, че ако продължава да ме безпокои ще ми отрови сичкото удоволствие в тая разкошна местност. Ив. Ва

безпокоя