78. Понякога ми се чуваха някои безпокоителни и неприятни слухове по управлението на княжеството ни. Ил. Блъсков, КУ, 66.
БЕЗПОКО`ЙНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек с неспокоен дух, който няма покой и винаги търси, стреми се към нещо ново. Синът, .., е същият темперамент — същият безпокойник — също изчезнал, но не тъй безследно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10.
БЕЗПОКО`ЙНО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; разтревожено, тревожно, обезпокоено. Бях разсеяна, отговарях му едвам. Той забеляза промяната и дори безпокойно запита какво ми е днес. Г. Райчев, Избр. съч. I, 194. Той влезе някак безпокойно, очакван с нетърпение от всички, сне шапка, изтри очилата си и каза престорено равнодушно. Л. Стоянов, П, 455. — Как може човек да се измени така в няколко деня? — прибави тя, като ме гледаше безпокойно. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844.
2. Остар. Без покой, спокойствие; неспокойно. Странджата спи безпокойно. И когато не кашли, той бълнува. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 82.
3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма покой, спокойствие; неспокойно. Вий знаете колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21.
БЕЗПОКО`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойство, тревога. Радостта на селяните се губеше в грижите и безпокойствието около прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж, 68. Обхваща ги тогава и тях едно безпокойствие, една загриженост. Т. Влайков, ПР, I, 91.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойство, тревога. Но безпокойствията бързо се разпръснаха. Макар и по-късничко, Сефалиев дойде на работа все тъй горд и юначен, макар и мълчалив. Д. Немиров, Д № 9, 50.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, тревоги, неприятности за някого; безпокойство. Родителите на Буби остават да спят у гостоприемните си сватове .. Старият учител се извинява за безпокойствието. Св. Минков, РТК, 163.
4. Състояние без покой, без спокойствие, нямане мира; неспокойствие. Глухи пъшкания и въздишки се разнасяха нощя из окопите, в които никой не можеше да мигне от студ и безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121-122*. Хората, у които не било безпокойствие и скърб на сърцето, спале покойно! Л. Каравелов, Съч. II, 117.
БЕЗПОКО`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойствие, тревога. Старата се разтревожи не на шега и по мършавото й лице се изписа страшно безпокойство. Ем. Станев, ИК I, 204. Никога хората не дигаха тъй често очите си към небето, .., с безпокойство следяха всеки тъмен облак. Й. Йовков, Ж, 240. Страхът, дето го имах, за да не го изгубя, причиняваше ми едно неизказано безпокойство. Др. Цанков, ТМ (превод), 166.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, тревога. Всеки ден донасяше нови безпокойства и войната като че нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. I, 47. Неизчислимите безпокойства през земния му живот сякаш още движеха тъмните му очи. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Участта на момичето я върна към живота, към грижите му и към безпокойствата. Г. Райчев, ЗК, 189.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, неприятности, тревоги за някого; безпокойствие. — Не ме задържайте. Защо още да ви додявам и да ви права безпокойства. Т. Влайков, Съч. II, 180. Те принасят в жертва на подвигът си всичките си сили, .. Хули, гонения, безпокойства и даже самата смърт те посрещат с готовност. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 4. Извинете за безпокойството. △ Не искам да създавам безпокойство на близките си.
БЕЗПОКОЯ`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, несв., прех. 1. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието или заниманията, работата на някого; преча, обезпокоявам. Той заръча да не го безпокоят, отпусна се на одъра, .., и дълго седя — като пътник, който си отпочива от дълъг път. А. Гуляшки, Л, 6. Но войводата не спеше. От някое време той често седеше тук по цели часове със затворени очи. Тогава никой, .., не смееше да го безпокои. М. Марчевски, П, 10. — Пожелахме да се срещнем с него, с вас, но виждам, че вие сте заети много с работа и не желаем да ви безпокоим. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 78.
2. Създавам, предизвиквам тревога, вълнение у някого; тревожа. Безпокоеше ме една мисъл: не знаехме нищо за положението на боя. Й. Йовков, Разк. II, 134. Без да издаде тревогата си, Раковски гледаше ту княза, ту англичанина .. Присъствието на сър Хенри го изненадваше и безпокоеше. Ст. Дичев, ЗС, 226. — Като какви грозни мисли могат да безпокоят Иванка?… Какво му гризе сърцето, че не му дава мира и когато седне да се повесели? В. Друмев, И, 29.
3. Предизвиквам, причинявам физическо неприятно дразнене (сърбеж, болка и под.). Воловете ги пасяла нощем, за да не ги безпокоят мухите. Й. Йовков, АМГ, 98. Може би на това лошо време се дължи заболяването пак на гърлото от три дена насам. Дано тук ми премине, че ако продължава да ме безпокои ще ми отрови сичкото удоволствие в тая разкошна местност. Ив. Вазов,
