ПЕМ, 90. Щом зачервеното се обърне на ранички, тогива праха повече вреди, защото той се набира в наранените места и захваща повече да дращи, сърби и безпокои детето. Лил., 1884, кн. 7, 24. безпокоя се страд.
БЕЗПОКОЯ` СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам тревожно чувство, безпокойство обикн. за някого, за нещо; тревожа се, вълнувам се. Вие се безпокоите за сина си и за дъщеря си — как ще намерят работа. Й. Йовков, ОЧ, 50. Вече писах на нашите, че съм добре, да не се безпокоят. Л. Стоянов, X, 161. — Не зная папаз ефенди, какво ще да ни дойде на главите?… Едни казват, московец ще да дойде, други — сърбин, ..; а сиромашта са безпокои не на шега. З. Стоянов, ЗБВ I, 364.
2. Създавам си грижи, неприятности; нарушавам спокойствието си. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. А. Константинов, БГ, 43. — А, за мене нищо, не се безпокойте. Вижте по-добре войниците. Л. Стоянов, X, 92. — Седнете на столът до масата ми, .. — Моля, недейте се безпокои, аз стоявам и прав. Лил., 1884, кн. 7, 35.
БЕЗПОКОЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Безпокоя. После четиредесятолетно странствование в пустинята евреите усвоили Ханаан и заселили ся там. Тогава язическите народи начнали да нападат на тях и безпокоявали ги близо до 350 год. Г. Йошев, КВИ, 40.
БЕЗПО`КРИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. За сграда — който няма покрив. Призори ние почивахме вече, кацнали на висотата с гол връх и лесисти рамене, .. Там, между безпокривните голи стени на параклиса „Св. Костадин“, бе обсъдено положението. П. К. Яворов, ХК, 138.
БЕЗПОЛЕ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който не принася полза, не е способен да направи нещо полезно. Не, разбрах, че това момче не беше вече Стоичко, но съвсем друг човек, безполезен и развален. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. А вече пред мен е жестоката старост, ..; / когато ще видиш назад, че си бил безполезен, / напред — че те чака бездънната бездна. М. Петканова, Стих., 111.
2. От който няма полза; ненужен, излишен, безсмислен, безцелен. Понякога донасяше в къщата купени отнякъде съвсем безполезни и негодни вещи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 140. И лекарят слезе в градината да прочете вестниците, след като направи на болната само една съвсем безполезна инжекция с кардиозол. Д. Димов, Т, 397. Ако ли сега си губите времято в безполезни игри и в мръзел, вие има да теглите много и щете ся каете, но без полза, за злото, което сами сте си навлекли. Лет., 1871, 231.
3. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безплоден, напразен. Скитането из гората в началото се струваше на Морозов съвсем безполезно. К. Ламбрев, СП, 26. Като минаха двайсетина дни в безполезно преследване, каймакаминът и миралаят от града изпратиха още едно отделение аскер и потерите станаха три, а Гьоре Павлев стана още по-бърз, по-неуморим. Д. Талев, И, 274. Безполезна съпротива. Безполезен труд.
БЕЗПОЛЕ`ЗНО нареч. Без полза; ненужно, безсмислено, излишно, безцелно, напразно. — Работата по складовете е .. някак си .. неподходяща за двама ви… Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Матьо сметна за безполезно да спори с Емил и замълча, но в душата му заседна тревожно чувство. Д. Ангелов, ЖС, 485. По-напред да кажем няколко уводни думи не ще бъде безполезно. С. Бобчев, ПОС (превод), 153. Много часове беше пропилял безполезно.
БЕЗПОЛЕ`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безполезен. Той се отпуща внезапно — сякаш разбрал дълбоко безполезността на всяко усилие. Неговият дял е вече завършен. С потъмняло от скръб лице Лиляна прибира оръжието на убития младеж. З. Сребров, Избр. разк., 83. Откакто се убеди в пълната безполезност на ваксината, върху която работеше от близо десет години, нищо не му бе по-противно от лабораторията с нейните шишенца, етикети и клетки. А. Мандаджиев, ОШ, 85. Безполезност на такова съществувание. Безполезност на усилия.
БЕЗПО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Лишен от пол, без полови признаци. Те [гъсениците] не са в точния смисъл на думата безполови, но са лишени съвсем от полово чувство. П. Вежинов, СП, 78. Мъжете като че ли са станали безполови. Преди мъж като те погледне, и чувствуваш, че е мъж. Хр. Домозетов, ОР, 18.
◇ Безполово размножаване. Биол. Размножаване на най-низши организми, при което зародишът се образува направо от майчината тъкан при отсъствие на полов процес. При безполовото размножаване новият организъм произхожда от един майчин организъм и затова притежава само неговата наследственост. О Биол. X кл, 61.
БЕЗПО`ЛОВО. Биол. Нареч. от безполов. Известно време дъщерните хидри остават свързани с тялото на майката и получават храна от нея, а после се откъсват, закрепват се наблизо и заживяват самостоятелно. Така хидрата се размножава безполово — чрез пъпкуване. Зоол. VII кл, 16.
БЕЗПО`ЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Отвл. същ. от безполов.
