Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/498“
м |
м (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
много високо земно възвишение; хълм, рид. <i>Ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби и се спуснахме по каменистата пътека надолу.</i> Елин Пелин, Съч. 11, 760.<i>Селото е в дола, но наоколо са все баири.</i> И. Йовков, ЖС, 150. <i>Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички.</i> К. Константинов, ППГ, 14-15. <i>Козарят се спусна по стръмните баири към селото.</i> К. Ламбрев, СП, 54. <i>Като излезеш от селото по баирищата, се лозя, лозя.</i> Т. Влайков, Съч. I, 149. | много високо земно възвишение; хълм, рид. <i>Ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби и се спуснахме по каменистата пътека надолу.</i> Елин Пелин, Съч. 11, 760.<i>Селото е в дола, но наоколо са все баири.</i> И. Йовков, ЖС, 150. <i>Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички.</i> К. Константинов, ППГ, 14-15. <i>Козарят се спусна по стръмните баири към селото.</i> К. Ламбрев, СП, 54. <i>Като излезеш от селото по баирищата, се лозя, лозя.</i> Т. Влайков, Съч. I, 149. | ||
| − | ◇ Аз го карам по чаира, а то бяга по баира. <i>Разг.</i> За човек, на когото се предлага нещо по | + | |
| + | ◇ <b>Аз го карам по чаира, а то бяга по баира</b>. <i>Разг.</i> За човек, на когото се предлага нещо по-добро, по-хубаво или по-лесно, а той се отказва от него, като предпочита по-лошото, по трудното. | ||
| + | |||
| + | <b>Билки диря по баири</b>. <i>Разг.</i> Ходя, скитам се без работа; безделнича. | ||
| + | |||
| + | <b>Краставите магарета през девет баира се подушват (помирисват)</b>. <i>Разг.</i> За хора с еднакви недостатъци, които се събират, обединяват и поддържат. | ||
| + | |||
| + | <b>Защо (що) ми трябва на баир лозе; не ми трябва на баир лозе</b>. <i>Разг.</i> Няма защо да си създавам затруднения, да се хващам с несигурна, главо-болна работа. <i>Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой .. Имаше минути, когато ми се струваше, че е вече твърде късно да се връщам в горите: „Що ти трябва на баир лозе?“ — съветваше ме един благоразумен глас.</i> Н. Хайтов, ПП, 66. | ||
| + | |||
| + | <b>Сляпо кога прогледне, през девет баира вижда</b>. <i>Разг.</i> За човек, който при най-малък успех се самозабравя. | ||
— От тур. bayir. | — От тур. bayir. | ||
| Ред 17: | Ред 26: | ||
<b>БАИ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> баир; малък баир, баирец, хълмче. <i>Песента идваше иззад близкото баирче, закрито от рядка дъбова гора.</i> Сл. Трънски, Н, 281. <i>Над нас Стара планина спуща едни полегати баирчета, покрити с богати нивя. Т.</i> Влайков, Съч. II, 4. | <b>БАИ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> баир; малък баир, баирец, хълмче. <i>Песента идваше иззад близкото баирче, закрито от рядка дъбова гора.</i> Сл. Трънски, Н, 281. <i>Над нас Стара планина спуща едни полегати баирчета, покрити с богати нивя. Т.</i> Влайков, Съч. II, 4. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАИ`РЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Малък баир; баирец, баирче. <i>Там бяха жътварите. Прикриваше ги заоблена баирчина и само забрадките и сламените им шапки се виждаха, сякаш над житата се виеше ято бели птици. | + | <b>БАИ`РЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Малък баир; баирец, баирче. <i>Там бяха жътварите. Прикриваше ги заоблена баирчина и само забрадките и сламените им шапки се виждаха, сякаш над житата се виеше ято бели птици.</i> Ив. Венков, ХКН, 35. |
| − | Ив. Венков, ХКН, 35. | ||
---- | ---- | ||
<b>БАИ`РЧИНКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> баирчина, малък баир; баирче, баирец. <i>Конете едвам лазеха из баирчинката, зад която трябваше да се намира селото.</i> Елин Пелин, Съч. I, 47. <i>Той препускаше равно, без да намалява ход по баирчинките и без да засилва по нанадолнището.</i> М. Грубешлиева, ГР, 147. <i>Щом наближиш край селото, а ти ще се спуснеш из баирчинката.. и ще опреш на Солаковата чешма.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 41. <i>Това село лежеше на брегът на една река.. която разделяше Щенфелд на две части; но почти сичките къщя бяха разположени на десният бряг на реката, на стръмнината на една баирчинка.</i> Ступ., 1875, бр. 9-10, 69. | <b>БАИ`РЧИНКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> баирчина, малък баир; баирче, баирец. <i>Конете едвам лазеха из баирчинката, зад която трябваше да се намира селото.</i> Елин Пелин, Съч. I, 47. <i>Той препускаше равно, без да намалява ход по баирчинките и без да засилва по нанадолнището.</i> М. Грубешлиева, ГР, 147. <i>Щом наближиш край селото, а ти ще се спуснеш из баирчинката.. и ще опреш на Солаковата чешма.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 41. <i>Това село лежеше на брегът на една река.. която разделяше Щенфелд на две части; но почти сичките къщя бяха разположени на десният бряг на реката, на стръмнината на една баирчинка.</i> Ступ., 1875, бр. 9-10, 69. | ||
---- | ---- | ||
<b>БАЙ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Разг. Съкр. от</i> байо. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бате, батко, бае, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. <i>Водачът ми, бай Васил,.., ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. <i>Отдясно е високият войник с руси увиснали мустаци, приятелят на бай Марин.</i> Л. Стоянов, X, 14. <i>— Какво има, бе бай Доверчинов, какво се вълнуваш.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 135. <i>— Не е тъй, бай Вълчане, — намеси се той ц,.., явно беше, че едва задържаше яда си.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 25. <i>— Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджи-ставрев.</i> Д. Спространов, С, 77. | <b>БАЙ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Разг. Съкр. от</i> байо. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бате, батко, бае, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. <i>Водачът ми, бай Васил,.., ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. <i>Отдясно е високият войник с руси увиснали мустаци, приятелят на бай Марин.</i> Л. Стоянов, X, 14. <i>— Какво има, бе бай Доверчинов, какво се вълнуваш.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 135. <i>— Не е тъй, бай Вълчане, — намеси се той ц,.., явно беше, че едва задържаше яда си.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 25. <i>— Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджи-ставрев.</i> Д. Спространов, С, 77. | ||
| − | ◇ Бай Ганьо. <i>Разг. Пренебр.</i> Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьо (по името на героя от едноименното произведение на Ал. Константинов — тип на еснаф-спекулант). | + | |
| + | ◇ <b>Бай Ганьо</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьо (по името на героя от едноименното произведение на Ал. Константинов — тип на еснаф-спекулант). | ||
---- | ---- | ||
<b>БАЙГА`НЬОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Човек, който се отличава с качества, присъщи на Бай Ганьо, или постъпва като Бай Ганьо; ганьовец. | <b>БАЙГА`НЬОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Човек, който се отличава с качества, присъщи на Бай Ганьо, или постъпва като Бай Ганьо; ганьовец. | ||
Версия от 12:09, 15 юли 2013
много високо земно възвишение; хълм, рид. Ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби и се спуснахме по каменистата пътека надолу. Елин Пелин, Съч. 11, 760.Селото е в дола, но наоколо са все баири. И. Йовков, ЖС, 150. Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички. К. Константинов, ППГ, 14-15. Козарят се спусна по стръмните баири към селото. К. Ламбрев, СП, 54. Като излезеш от селото по баирищата, се лозя, лозя. Т. Влайков, Съч. I, 149.
◇ Аз го карам по чаира, а то бяга по баира. Разг. За човек, на когото се предлага нещо по-добро, по-хубаво или по-лесно, а той се отказва от него, като предпочита по-лошото, по трудното.
Билки диря по баири. Разг. Ходя, скитам се без работа; безделнича.
Краставите магарета през девет баира се подушват (помирисват). Разг. За хора с еднакви недостатъци, които се събират, обединяват и поддържат.
Защо (що) ми трябва на баир лозе; не ми трябва на баир лозе. Разг. Няма защо да си създавам затруднения, да се хващам с несигурна, главо-болна работа. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой .. Имаше минути, когато ми се струваше, че е вече твърде късно да се връщам в горите: „Що ти трябва на баир лозе?“ — съветваше ме един благоразумен глас. Н. Хайтов, ПП, 66.
Сляпо кога прогледне, през девет баира вижда. Разг. За човек, който при най-малък успех се самозабравя.
— От тур. bayir.
БАИ`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. За място, пространство — осеян с баири; хълмист. Стигнахме дотам за десет деня, на камили; все през безводни, пусти, камънливи, баирести места. Ив. Вазов, Съч. VIII, 180.
2. Рядко. За път — който минава през баири, който е неравен и стръмен. Той стоеше разтреперан като кираджийски кон, който едва е изкарал тежък товар въз баирест път. Хр. Радевски, Избр. пр III, 210.
БАИ`РЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от баир; малък баир, баирче. — Ей тези пущини от коленете надолу не държат вече… на, колко е баирец, ама не мога вече ни да слеза, ни да се изкача из него. Ц. Гинчев, ГК, 42.
БАИ`РИЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Увел. от баир; голям баир, висок хълм. Камионът се друсаше все в полите на планината, пресичаше баирища и долчинки. Г. Караславов, Съч. I, 399.
БАИ`РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баир; малък баир, баирец, хълмче. Песента идваше иззад близкото баирче, закрито от рядка дъбова гора. Сл. Трънски, Н, 281. Над нас Стара планина спуща едни полегати баирчета, покрити с богати нивя. Т. Влайков, Съч. II, 4.
БАИ`РЧИНА ж. Диал. Малък баир; баирец, баирче. Там бяха жътварите. Прикриваше ги заоблена баирчина и само забрадките и сламените им шапки се виждаха, сякаш над житата се виеше ято бели птици. Ив. Венков, ХКН, 35.
БАИ`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от баирчина, малък баир; баирче, баирец. Конете едвам лазеха из баирчинката, зад която трябваше да се намира селото. Елин Пелин, Съч. I, 47. Той препускаше равно, без да намалява ход по баирчинките и без да засилва по нанадолнището. М. Грубешлиева, ГР, 147. Щом наближиш край селото, а ти ще се спуснеш из баирчинката.. и ще опреш на Солаковата чешма. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Това село лежеше на брегът на една река.. която разделяше Щенфелд на две части; но почти сичките къщя бяха разположени на десният бряг на реката, на стръмнината на една баирчинка. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.
БАЙ`, мн. няма, м. Разг. Съкр. от байо. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бате, батко, бае, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Водачът ми, бай Васил,.., ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. Отдясно е високият войник с руси увиснали мустаци, приятелят на бай Марин. Л. Стоянов, X, 14. — Какво има, бе бай Доверчинов, какво се вълнуваш. Елин Пелин, Съч. IV, 135. — Не е тъй, бай Вълчане, — намеси се той ц,.., явно беше, че едва задържаше яда си. Й. Йовков, Ж, 1945, 25. — Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджи-ставрев. Д. Спространов, С, 77.
◇ Бай Ганьо. Разг. Пренебр. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьо (по името на героя от едноименното произведение на Ал. Константинов — тип на еснаф-спекулант).
БАЙГА`НЬОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който се отличава с качества, присъщи на Бай Ганьо, или постъпва като Бай Ганьо; ганьовец.
БАЙГА`НЬОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Присъщ на Бай Ганьо; просташки, дебелашки, еснафски, ганьовски. Страхът за личните ми вещи, вечният байганьовски страх, лека-полека намаляваше. Ал. Гетман, ВС, 337. Байганьовска постъпка.
БАЙГА`НЬОВСКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. байганьовски; просташки, еснафски, дебелашки, ганьовски. Постъпва байганьовски.
БАЙГА`НЬОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. 1. Само ед. Качество или съвкупност от качества на човек от типа на Бай Ганьо; дебелащина,
