еснафщина, простащина, ганьовщина. Челебията носи в мирогледа си, в структурата си .. — байганьовщината. Т, 1954, кн. 10, 39. Байганьовщината се развихри и в последните години на преход към пазарна икономика.
2. Байганьовска проява, постъпка; дебелащина, еснафщина, простащина. Много неща са ставали и стават у нас, но, поне досега не се е кощунствувало с имена на благородни писатели, — а ето че се почва и тая мръсна байганьовщина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 336.
БАЙГЪ`Н нареч. Диал. В съчет.: Става ми / стане ми байгън. Разг. 1. От нещо. Прилошава ми при ядене на нещо много сладко или много мазно. Байгън ми стана от баклавата.
2. От някого или от нещо. Извънредно много ми омръзва, дотяга някой или нещо. Питам го аз как са новините, а па той вика: „Стана ми вече байгън от победи,! Все победи, победи, победи.“ О. Василев, ЖБ, 402. Байгън ми е. Разг. Лошо ми е от нещо сладко или мазно, което съм ял.
— Тур. baygın.
БАЙДА`РКА ж. 1. Бързоходна открита лодка от опъната върху дървен скелет обикн. тюленова кожа за един или двама гребци, която се използува на Камчатка и Алеутските острови.
2. Спорт. Състезателна лодка със закрита палуба, която има отвор в средата за един или двама гребци; русалка.
— Рус. байдарка.
БА`ЙКА1 ж. Диал. Гладък валчест камък. У реката и на брегот покрай река има много байки. СбНУ VII, 455.
БА`ЙКА2 ж. Диал. Баилка. Като прошепна трети път своята байка, баба Митра удари с яйцето коня в челото. М. Георгиев, Избр. разк., 160.
БА`ЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байно, байо, байчо, банко, батьо. Брат ми, аз му казвам байко, като много по-възрастен от мене, не можеше, то се знае, да споделя моя детински живот. Т. Влайков, Пр I, 135. Баба Милена, .., дотичваше и го кореше: — Я го гледай пък байко! Какви са му приказките пък на него! Недей така, че е и срамота, и грехота! .. Дядо Еленко, загледан в сестра си, утихваше. Ил. Волен, МДС, 83. Тодорка Дамян продума: / „Как да те, байко, не зная, / нали сме брат и сестрица.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байно, байо, байчо, банко, батьо. — Ама аз му казах, че байко си е дома и че чете вестник, — обади се наивно слугинята, изправена при вратата. Т. Влайков, Съч. II, 165-166. Момчето извръщаше изплашеното си лице от Анадолеца, .. — Не съм аз, бе байко, не съм… Никому нищо не съм направил. Ц. Лачева, СА, 14. Той се сети, че момичето беше слугинче у Каблешкови .. — Защо плачеш, бе момиче? То отговори, че байко й Тодор излязъл снощи, като дошъл учителят Найден и го взел, и че от снощи не са се връщали и никой не знае де са. Л. Стоянов, Б, 47-48.
БА`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил, Диал. 1. Който е на байко, който се отнася до байко; батев, батков, баев, байнов, байов, байчов, банков, батьов. И почнах вече и аз да суча хубави цеви като байковите. Т. Влайков, Пр I, 166.
2. Като същ. байков<ият> м., байкова<та> ж., байково<то> ср. байкови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. байкови мн. Домът и семейството на байко. Па и байкови й нали са в двора, па и ти се` ще я нагледваш и раздумваш. Т. Влайков, Съч. II, 281. Грабнах манарата и се промъкнах до байкови Кръстови. П. Здравков, НД, 151.
БАЙКУ`Ш м. Диал. 1. Кукумявка.
2. Бухал.
— Тур. baykus.
БАЙЛАМА` ж. Диал. Баглама2. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, .. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумканета на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108-109. Васил на хоро ходеше, / със байламата свиреше. Нар. пес., СбВСт, 513. — Я ми подай, Донке ле, / байламата, / байламата, либе ле, / от стената! / Да засвира, Донке ле, / да запея. Нар. пес., СбНУ XLVI, 250.
БА`ЙНО, обикн. нечленувано, зват. (гальов.) ба`йне, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Янка байни дума: / Байне, брат Иване, / .. / глава ли та боли, / треска ли та тресе!“ Нар. пес., СбВСт, 6. Стояновата сестрица, / а тя булни си думаше: / „Булне ле, Стоенице ле, / къв [какъв] ми са мари, глас зачу, / като на байна Стояна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Майка ни чуждо предеше, / а ти си, байне, одеше / селски говеда да пасеш. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 28. Като го видя Петкана, / че му ръката цалуна, / и на Лазаря продума: / Байне ле, батьо Лазаре! Нар. пес., Христом. ВВ II, 219.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Личев се оскърби и удари стария си приятел по рамото: — Не бери гайле…
