Page:RBE Tom1.djvu/500

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


Байно ти още не е за изхвърляне! ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара, .., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. — Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. — Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци. Г. Велев, ПЕМ, 85. — Чакай, байно! — спря конете старшията. — Викал ли ви е някой? В. Геновска, СГ, 130. • Ирон. При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Аз да ти кажа правичката, байно: пет пари не давам за дружеството! Хр. Смирненски, Съч. III, 70. Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини, .., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. З.* Стоянов, ЗБВ I, 384.


БА`ЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов.

2. Като същ. ба`йнов<ият> м., ба`йнова<та> ж., ба`йново<то> ср., ба`йнови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Байно Радки дума: / „Попей, Радке, попей, / попей байновата.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 60. Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея? Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Стоян на Рада думаше: / „Радо лъо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 74. • Ирон. Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката, .. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар. Н. Нинов, ЕШО, 105. Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.

Байнова булчица. Диал. Невестулка.


БА`ЙНОВИЦА ж. Диал. Жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи; буля.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БА`ЙНОВИЧКА ж. Диал. Невестулка; байновка, байнова булчица. • Обр. Байновичка е той за тях — невестулка, .. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка? .. До Исмаилова дупка ще ги гони той тях [турците], рече старецът. Ц. Гинчев*, ГК, 311.


БА`ЙНОВКА ж. Диал. Невестулка; байновичка, байнова булчица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БА`ЙО, -то, мн. -вци и (рядко) -ве, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. — И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета. А. Каменова, ХГ, 54-55. — Целивай, лудо, не прашай — / не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, / оти ке каже на бая. К. Христов, СК, 42. Па на майкя отговара [малка мома]: / „Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оженат.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“. П. Хитов, МП, 61. Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дяда Либена „байо.“ Л. Каравелов, Съч. II, 32. — Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря. Л. Стоянов, X, 58. Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 185.

Зайо байо. В детските приказки — гальовно название на заек. Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.


БА`ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг. Л. Каравелов, Съч. VII, 65.

2. Като същ. ба`йов<ият> м., ба`йова<та> ж., ба`йово<то> ср., ба`йови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво. Ц. Церковски, Съч. II, 94. — Хубава е и занаятчийската работа, байовото. Почтено нещо е. Т. Влайков, Съч. I, 290. — Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. —Добре, байовите. .. ще хапнем. Цв. Ангелов, ЧД, 195. байови мн. Домът и семейството на байо. Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови. Т. Влайков, Съч. II, 18.


БА`ЙОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. По-възрастен човек от народа (обикн. като интимно или пренебр. назоваване). — Тоя байовец е наш, един вид като наша милост служи по железниците. Ем. Станев, ЯГ, 94. Настоявахме да намали от цената, но байовецът не отстъпи.


БАЙОНЕ`Т 1. м. Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни