Page:RBE Tom1.djvu/500

ле... Байно ти още не е за изхвърляне! ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара,.., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. — Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. — Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци. Г. Велев, ПЕМ, 85. — Чакай, байно! — спря конете стар шията. — Викал ли ви е някой? В. Геновска, СГ, 130. • Ирон. При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Аз да ти кажа правичка-та, байно: пет пари не давам за дружеството! Хр. Смирненски, Съч. III, 70. Вие, бай-новци, следвате да броите още вашите работници със стотини,.., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. 3. Стоянов, ЗБВ I, 384.

БАЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов.

2. Като същ. байнов<ият> м., байнова<та> ж., байново<то> ср., байнови<те> мн.

Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Байно Радки дума: / „Попей, Радке, попей, / попей байнова-та.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 60. Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея? Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Стоян на Рада думаше: / „Радо лъо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?“ Нао. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 74. • Ирон. Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката,.. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар. Н. Нинов, ЕШО, 105. Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. П, 156. О Байнова булчица. Диал. Невестулка.

БАЙНОВИЦА ж. Диал. Жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи; буля.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАЙНОВИЧКА ж. Диал. Невестулка; байновка, байнова булчица. • Обр. Байно-вичка е той за тях — невестулка,.. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка?.. До Исмаилова дупка ще ги гони той тях [турците], рече старецът. Ц. Гннчев, ГК,

БАЙНОВКА ж. Диал. Невестулка; бай-новичка, байнова булчица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАЙО, -то, мн. -вци и (рядко) -ве, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. — И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета. А. Каменова, ХГ, 54-55. — Целивай, лудо, не прашай — I не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, I оти ке каже на бая. К. Христов, СК, 42. Па на майкя отговара [малка мома]: / „Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оже-нат.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 243. 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име

БАЙНОВ

— за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“. П. Хитов, МП, 61. Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дя-да Либена „байо.“ Л. Каравелов, Съч. П, 32.

— Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря. Л. Стоянов, X, 58. Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 185.

О Зайо байо. В детските приказки — гальовно название на заек. Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.

БАЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг. Л. Каравелов, Съч. VII, 65.

2. Като същ. байов<ият> м., байова<та> ж., байово<то> ср., байови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво. Ц. Церковски, Съч. II, 94.

— Хубава е и занаятчи`ската работа, байо-вото. Почтено нещо е. Т. Влайков, Съч. I, 290. — Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. —Добре, байовите. .. ще хапнем. Цв. Ангелов, ЧД, 195. байови мн. Домът и семейството на байо. Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови. Т. Влайков, Съч. II, 18.

БАЙОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. По-възрастен човек от народа (обикн. като интимно или пренебр. назоваване). — Тоя байовец е наш, един вид като наша милост служи по железниците. Ем. Станев, ЯГ, 94. Настоявахме да намали от цената, но байовецът не отстъпи.

БАЙОНЕТ 1. м. Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни

БАЙОНЕТ