Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/449“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази.</i> М. Марчевски, П, 36. <i>Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага.</i> Н. Хайтов, Хд, 39. <i>Атът го носеше в силен, равен | + | <i>коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази.</i> М. Марчевски, П, 36. <i>Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага.</i> Н. Хайтов, Хд, 39. <i>Атът го носеше в силен, равен галоп, с мерено тихо свистене на ноздрите, а това значеше, че би издържал дълго така — с часове.</i> Г. Стоев, Зав., 51. <i>Атовете се ритат, а магаретата теглят.</i> Послов. |
| − | <i> | + | 2. <i>Разш.</i> Кон. <i>Капитан Георги в 1828 г. на руско-турската война начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и обра на Мехмез паша атовете, оръжието и други работи.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 21. <i>По едно време подочухме нещо за имането на баба Дончевица, чифликчийката, дето обикаляше нивите си, седнала в чер позлатен файтон с бели атове, и биеше с камшик жътварите.</i> А. Каралийчев, НЗ, 181. |
| − | < | + | ◇ <b>Ат имам, поле нямам</b>. <i>Диал.</i> Макар и да имам нещо, не мога да го използвам. |
| − | + | <b>От ат — на магаре</b>. <i>Диал.</i> От по-хубаво на по-лошо. <i>Засега има едно свободно място за стрелочник .. — Значи стрелочник… Ето докъде стигнахме! От ат — на магаре… Хората растат нагоре, а той — надолу.</i> М. Марчевски, П, 292. | |
| − | + | — Тур. at. — Друга форма: <em>хат</em>. | |
| − | |||
| − | — Тур. at. — Друга форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТАВИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> <i>1. Спец.</i> Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. <i>Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди.</i> Биол. X кл, 170. <i>Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди.</i> Биол. IX кл, 40-41. |
| − | |||
| − | <i>1. Спец.</i> Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. <i>Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди.</i> Биол. X кл, 170. <i>Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди.</i> Биол. IX кл, 40-41. | ||
| − | 2. <i>Прен. Книж.</i> Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. <i>Напоследък трима от големите писатели.., които сътрудничат в „Приятели на | + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. <i>Напоследък трима от големите писатели .., които сътрудничат в „Приятели на изкуството{{попр|Отпечатано: „изуството“.}}“, са издали един манифест против каталонския език, който те считат като признак на атавизъм.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 118. <i>Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше .. тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм, който противоречеше на разума и се отказваше да разбере живота.</i> Д. Димов, ОД, 43. |
| − | |||
| − | |||
— От фр. atavisme. | — От фр. atavisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТАВИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> атавизъм; атавистически. <i>Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда.</i> Д. Димов, Т, 358. | + | <b>АТАВИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> атавизъм; атавистически. <i>Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда.</i> Д. Димов, Т, 358. <i>— И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа… Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш.</i> П. Вежинов, НБК, 62. <i>Атавистичен закон. Атавистичен белег.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТАВИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Книж.</i> Атавистичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТАВИСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> атавистически. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТАВИСТИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> атавистичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТА`КА</b> <i>ж. 1. Воен.</i> Стремително настъпление и нападение на войска върху неприятеля с цел да се завладеят неговите позиции и да му се нанесе решителен удар; щурм. <i>Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление.</i> П. Вежинов, НС, 49. <i>Първата атака беше отбита. Но това сякаш беше кървавият сигнал за истинския бой.</i> Й. Йовков, Разк. II, 155. <i>При една атака Герчовата рота попадна в страшен огън. Вражи куршум перна Герчо право в сърцето.</i> Елин Пелин, Съч. V, 100-101. <i>Известно е какво значи за нашата военна история атаката на Тутракан. Това е може би най-трудната и тежка бойна операция на целия северен фронт.</i> Е. Каранфилов, Б III, 34. <i>Сигнал за бой! / Започваше атака…</i> Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 120. <i>Отблъсквам атака.</i> △ <i>Кавалерийска атака. Танкова атака. Атака на широк фронт. Фронтална атака. // Разш.</i> Нападение срещу някого, нещо. <i>Започнаха и атаките с хартиени топчета и конфети.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 188. • Обр. <i>Само вълци ни идват на гости… Но момчетата издържат… Думата „издържат“ не казва нищо особено, но в нея се крие не една атака на снеговете, не една битка с лютата снежна стихия.</i> Ст. Станчев, HP, 55. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Силно обвинение, нападка, критика и под. срещу някого или нещо. <i>Избирателната борба се отличава по страстния си характер, по своите атаки спрямо правителството, по своето ожесточение даже.</i> Бълг., 1902, бр. 466, 1. <i>— Вече от дни, докато слушах аргументите на опозицията в парламента, докато отбивах атаките им .., нещо глождеше сърцето ми: ами ако наистина катастрофира един такъв патрулиращ самолет?</i> Б. Йосифова, БЧМ, 26. <i>Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер „Светът като воля и идея“ съдържа една остра атака срещу Евклидовия метод за доказване.</i> Матем., 1965, кн. 1, 5. <i>Днес очаквам една бясна атака срещу мене в „Камбана“. Снощи излязох с името си, за да я предизвикам.</i> М. Кремен, РЯ, 495. <i>— Ахпапов! Я ми кажи ти, кои са частите на мерника .. — Ахпапов .. биваше обикновена жертва на тия внезапни атаки.</i> Й. Йовков, Разк. I, 187. | |
| − | |||
| − | < | ||
| + | 3. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, баскетбол, шах и др. — бързо, енергично настъпление срещу противника. <i>След почивката мачът се оживи, студентките проведоха по-сполучливи атаки и заслужено спечелиха.</i> ВН, 1952, бр. 158, 2. <i>Футболистите с бързи и остри атаки създаваха постоянни заплахи за гол.</i> | ||
Версия от 07:04, 16 юни 2013
коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази. М. Марчевски, П, 36. Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага. Н. Хайтов, Хд, 39. Атът го носеше в силен, равен галоп, с мерено тихо свистене на ноздрите, а това значеше, че би издържал дълго така — с часове. Г. Стоев, Зав., 51. Атовете се ритат, а магаретата теглят. Послов.
2. Разш. Кон. Капитан Георги в 1828 г. на руско-турската война начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и обра на Мехмез паша атовете, оръжието и други работи. Н. Ферманджиев, РХ, 21. По едно време подочухме нещо за имането на баба Дончевица, чифликчийката, дето обикаляше нивите си, седнала в чер позлатен файтон с бели атове, и биеше с камшик жътварите. А. Каралийчев, НЗ, 181.
◇ Ат имам, поле нямам. Диал. Макар и да имам нещо, не мога да го използвам.
От ат — на магаре. Диал. От по-хубаво на по-лошо. Засега има едно свободно място за стрелочник .. — Значи стрелочник… Ето докъде стигнахме! От ат — на магаре… Хората растат нагоре, а той — надолу. М. Марчевски, П, 292.
— Тур. at. — Друга форма: хат.
АТАВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди. Биол. X кл, 170. Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди. Биол. IX кл, 40-41.
2. Прен. Книж. Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. Напоследък трима от големите писатели .., които сътрудничат в „Приятели на изкуството*“, са издали един манифест против каталонския език, който те считат като признак на атавизъм. Б. Шивачев, Съч. I, 118. Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше .. тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм, който противоречеше на разума и се отказваше да разбере живота. Д. Димов, ОД, 43.
— От фр. atavisme.
АТАВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от атавизъм; атавистически. Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда. Д. Димов, Т, 358. — И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа… Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш. П. Вежинов, НБК, 62. Атавистичен закон. Атавистичен белег.
АТАВИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Книж. Атавистичен.
АТАВИСТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от атавистически.
АТАВИСТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от атавистичен.
АТА`КА ж. 1. Воен. Стремително настъпление и нападение на войска върху неприятеля с цел да се завладеят неговите позиции и да му се нанесе решителен удар; щурм. Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление. П. Вежинов, НС, 49. Първата атака беше отбита. Но това сякаш беше кървавият сигнал за истинския бой. Й. Йовков, Разк. II, 155. При една атака Герчовата рота попадна в страшен огън. Вражи куршум перна Герчо право в сърцето. Елин Пелин, Съч. V, 100-101. Известно е какво значи за нашата военна история атаката на Тутракан. Това е може би най-трудната и тежка бойна операция на целия северен фронт. Е. Каранфилов, Б III, 34. Сигнал за бой! / Започваше атака… Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 120. Отблъсквам атака. △ Кавалерийска атака. Танкова атака. Атака на широк фронт. Фронтална атака. // Разш. Нападение срещу някого, нещо. Започнаха и атаките с хартиени топчета и конфети. Ив. Мирски, ПДЗ, 188. • Обр. Само вълци ни идват на гости… Но момчетата издържат… Думата „издържат“ не казва нищо особено, но в нея се крие не една атака на снеговете, не една битка с лютата снежна стихия. Ст. Станчев, HP, 55.
2. Прен. Силно обвинение, нападка, критика и под. срещу някого или нещо. Избирателната борба се отличава по страстния си характер, по своите атаки спрямо правителството, по своето ожесточение даже. Бълг., 1902, бр. 466, 1. — Вече от дни, докато слушах аргументите на опозицията в парламента, докато отбивах атаките им .., нещо глождеше сърцето ми: ами ако наистина катастрофира един такъв патрулиращ самолет? Б. Йосифова, БЧМ, 26. Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер „Светът като воля и идея“ съдържа една остра атака срещу Евклидовия метод за доказване. Матем., 1965, кн. 1, 5. Днес очаквам една бясна атака срещу мене в „Камбана“. Снощи излязох с името си, за да я предизвикам. М. Кремен, РЯ, 495. — Ахпапов! Я ми кажи ти, кои са частите на мерника .. — Ахпапов .. биваше обикновена жертва на тия внезапни атаки. Й. Йовков, Разк. I, 187.
3. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, шах и др. — бързо, енергично настъпление срещу противника. След почивката мачът се оживи, студентките проведоха по-сполучливи атаки и заслужено спечелиха. ВН, 1952, бр. 158, 2. Футболистите с бързи и остри атаки създаваха постоянни заплахи за гол.
