коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази. М. Марчевски, П, 36. Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага. Н. Хайтов, Хд, 39. Атът го носеше в силен, равен галоп, с мерено тихо свистене на ноздрите, а това значеше, че би издържал дълго така — с часове. Г. Стоев, Зав., 51. Атовете се ритат, а магаретата теглят. Послов.
2. Разш. Кон. Капитан Георги в 1828 г. на руско-турската война начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и обра на Мехмез паша атовете, оръжието и други работи. Н. Ферманджиев, РХ, 21. По едно време подочухме нещо за имането на баба Дончевица, чифликчийката, дето обикаляше нивите си, седнала в чер позлатен файтон с бели атове, и биеше с камшик жътварите. А. Каралийчев, НЗ, 181.
◇ Ат имам, поле нямам. Диал. Макар и да имам нещо, не мога да го използвам. От ат — на магаре. Диал. От по-хубаво на по-лошо. Засега има едно свободно място за стрелочник .. — Значи стрелочник… Ето докъде стигнахме! От ат — на магаре… Хората растат нагоре, а той — надолу. М. Марчевски, П, 292.
— Тур. at. — Друга форма: хат.
АТАВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди. Биол. X кл, 170. Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди. Биол. IX кл, 40-41.
2. Прен. Книж. Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. Напоследък трима от големите писатели .., които сътрудничат в „Приятели на изкуството*“, са издали един манифест против каталонския език, който те считат като признак на атавизъм. Б. Шивачев, Съч. I, 118. Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше .. тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм, който противоречеше на разума и се отказваше да разбере живота. Д. Димов, ОД, 43.
— От фр. atavisme.
АТАВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от атавизъм; атавистически. Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда. Д. Димов, Т, 358. — И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа… Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш. П. Вежинов, НБК, 62. Атавистичен закон. Атавистичен белег.
АТАВИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Атавистичен.
АТАВИСТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от атавистически.
АТАВИСТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от атавистичен.
АТА`КА ж. 1. Воен. Стремително настъпление и нападение на войска върху неприятеля с цел да се завладеят неговите позиции и да му се нанесе решителен удар; щурм. Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление. П. Вежинов, НС, 49. Първата атака беше отбита. Но това сякаш беше кървавият сигнал за истинския бой. Й. Йовков, Разк. II, 155. При една атака Герчовата рота попадна в страшен огън. Вражи куршум перна Герчо право в сърцето. Елин Пелин, Съч. V, 100-101. Известно е какво значи за нашата военна история атаката на Тутракан. Това е може би най-трудната и тежка бойна операция на целия северен фронт. Е. Каранфилов, Б III, 34. Сигнал за бой! / Започваше атака… Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 120. Отблъсквам атака. △ Кавалерийска атака. Танкова атака. Атака на широк фронт. Фронтална атака. // Разш. Нападение срещу някого, нещо. Започнаха и атаките с хартиени топчета и конфети. Ив. Мирски, ПДЗ, 188. • Обр. Само вълци ни идват на гости… Но момчетата издържат… Думата „издържат“ не казва нищо особено, но в нея се крие не една атака на снеговете, не една битка с лютата снежна стихия. Ст. Станчев, HP, 55.
2. Прен. Силно обвинение, нападка, критика и под. срещу някого или нещо. Избирателната борба се отличава по страстния си характер, по своите атаки спрямо правителството, по своето ожесточение даже. Бълг., 1902, бр. 466, 1. — Вече от дни, докато слушах аргументите на опозицията в парламента, докато отбивах атаките им .., нещо глождеше сърцето ми: ами ако наистина катастрофира един такъв патрулиращ самолет? Б. Йосифова, БЧМ, 26. Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер „Светът като воля и идея“ съдържа една остра атака срещу Евклидовия метод за доказване. Матем., 1965, кн. 1, 5. Днес очаквам една бясна атака срещу мене в „Камбана“. Снощи излязох с името си, за да я предизвикам. М. Кремен, РЯ, 495. — Ахпапов! Я ми кажи ти, кои са частите на мерника .. — Ахпапов .. биваше обикновена жертва на тия внезапни атаки. Й. Йовков, Разк. I, 187.
3. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, шах и др. — бързо, енергично настъпление срещу противника. След почивката мачът се оживи, студентките проведоха по-сполучливи атаки и заслужено спечелиха. ВН, 1952, бр. 158, 2. Футболистите с бързи и остри атаки създаваха постоянни заплахи за гол.
